Рядък метеорит доказва съществуването на древна планета гигант в Слънчевата система
Уникален метеорит от Сахара предостави доказателства за съществуването на изгубена планета с размерите на Марс в ранната Слънчева система.
Научен екип представи първите категорични доказателства за съществуването на изгубена протопланета в ранната история на нашата система. Изследването е публикувано в престижното списание Earth and Planetary Science Letters. Преди около четири милиарда и половина години масивно небесно тяло е обикаляло около Слънцето. Неговите размери вероятно са достигали тези на Луната или дори на Марс.
Тази планета е претърпяла катастрофален сблъсък с друго небесно тяло. В резултат на удара тя се е разпаднала на множество фрагменти. Уникалният геоложки състав на открития метеорит оспорва дългогодишни научни предположения за планетарната еволюция. Учените идентифицират останките чрез парче скала, открито в пустинята Сахара. То е известно в научните среди като ангритния метеорит Northwest Africa (NWA) 12774.
„Невероятно е да си помислим, че някога е съществувало толкова голямо небесно тяло“, казва Арън Бел, изследовател от Департамента по науки за Земята към Университета на Колорадо в Боулдър, цитира БТА.„Знаем за неговото съществуване само защото няколко части от него случайно са паднали на Земята. Тези метеорити са запечатали доказателства за напълно различен еволюционен път на ранните планети“, добави той.
Ангритите представляват едни от най-старите вулканични скали в Слънчевата система. Те са се формирали само няколко милиона години след нейното зараждане преди 4,56 милиарда години. От над 80 000 открити метеорита на Земята, едва 68 са класифицирани като ангрити. Тази рядкост ги прави изключително ценни за изследователите на космоса.
Химичният състав на NWA 12774 разкрива неочаквани факти. Повечето скалисти планети като Земята и Марс съдържат голямо количество силициев диоксид. Ангритите обаче имат съвсем малко от тази съставка. Преди това откритие се смяташе, че те произлизат от малки астероиди с радиус под 200 километра.
Екипът на Арън Бел открива в метеорита минерала клинопироксен. Този кристал обикновено се намира в земната кора и мантията. Клинопироксенът в NWA 12774 е изключително богат на алуминий. Този химичен белег доказва, че скалата се е формирала под огромно налягане дълбоко в недрата на планета.
Изследователите са пресъздали необходимите условия в лабораторна среда. Те установяват, че за формирането на този минерал е нужно налягане от най-малко 17,5 килобара. За сравнение, налягането на дъното на Марианската падина е едва около 1 килобар. Подобни екстремни нива са невъзможни в малък астероид. Тялото, от което произлизат ангритите, трябва да е имало радиус от поне 1000 километра.
Съвременните астрономически изследвания подкрепят тезата за динамична и нестабилна ранна Слънчева система. Възможно е тя да е съдържала повече от познатите днес планети-гиганти. Някои от тези тела са били изхвърлени или напълно разрушени при сблъсъци. Астрономи засекоха вероятен сблъсък между две планети и в други звездни системи, което доказва честотата на тези събития.
Нови данни за екзопланетата TOI-6894b показват, че масивни обекти могат да се формират в неочаквани среди. Това подсилва теорията, че ранните модели на планетообразуване се нуждаят от ревизия. Фрагментите от древната протопланета вероятно са послужили като градивни елементи за съвременните планети. Учените продължават да изследват как тези процеси са повлияли на формирането на Земята.
