Астрономи откриха атмосфера на малко небесно тяло в покрайнините на Слънчевата система

Астрономите откриха рядка атмосфера на небесно тяло в най-отдалечените части на Слънчевата система. Обектът се намира в пустия район отвъд орбитата на най-външната планета Нептун. Досега учените смятаха тези ледени светове за напълно неактивни и неподвижни. Единственото изключение в тази зона до този момент беше планетата джудже Плутон. Новото откритие обаче променя фундаментално представите на международната научна общност.

Изследователите са идентифицирали атмосфера на обекта (612533) 2002 XV93. **Обектът има диаметър от около 500 километра и се намира на огромно разстояние от Слънцето.** Това разстояние е почти същото като орбиталния път на Плутон. Наличието на газове около толкова малко тяло е истинска изненада за специалистите. Тези тела се наричат транснептунови обекти и обикновено се считат за замръзнали останки.

Японски екипи са потвърдили откритието чрез прецизни наземни наблюдения. Те са използвали телескопи в градовете Киото, Нагано и Фукушима. Наблюденията са направени по време на рядко явление, известно като звездно затъмнение. Резултатите от проучването са публикувани в авторитетното списание Nature Astronomy. Водещ автор на изследването е астрономът Ко Аримацу от обсерваторията в Ишигаки джима.

**Атмосферата на (612533) 2002 XV93 е между 5 и 10 милиона пъти по-тънка от земната.** Тя е значително по-разредена дори от тази на Плутон. Учените изчисляват, че е от 50 до 100 пъти по-тънка от плутоновата газова обвивка. Според Ройтерс тя може да се състои от метан, азот или въглероден оксид. Тези елементи са типични за ледените светове във външната система.

„Откритието подсказва, че някои малки ледени тела във външната част на Слънчевата система може би не са напълно неактивни или непроменящи се, както се предполагаше по-рано“, обясни астрономът Ко Аримацу.

**Това е едва второто тяло в транснептуновия регион с доказана атмосфера.** За сравнение, най-големите обекти там са Плутон и Ерида. Плутон има диаметър от 2370 км, а Ерида е с размер 2326 км. Новият обект е много по-малък от тези планети джуджета. Въпреки това той проявява неочаквана динамика. Бяло джудже наскоро погълна свят, подобен на Плутон, което показва значението на тези обекти.

Астрономът Джуничи Ватанабе също коментира значението на това научно постижение. Той е директор на Института за космически науки „Кояма“ към Университета „Киото Сангьо“. Ватанабе подчертава, че не се е очаквало толкова малко тяло да задържи атмосфера.

„Смяташе се, че на толкова малък обект не би могло да има атмосфера. Това подсказва, че дори в един отдалечен, студен свят съществуват динамични процеси, които не сме си и представяли“, обясни астрономът Джуничи Ватанабе.

Учените предлагат две основни хипотези за произхода на тази атмосфера. Първата възможност е наличието на активен криовулканизъм. **Криовулканите изхвърлят газове от вътрешността на тялото през пукнатини в ледената повърхност.** Това не е вулкан с разтопена скала като на Земята. В този студен свят процесите включват лед и летливи газове. Ако тази теория е вярна, атмосферата е постоянна характеристика.

Втората възможност е атмосферата да е резултат от скорошен космически сблъсък. По-малък обект може да е ударил (612533) 2002 XV93 наскоро. При такъв удар се отделят големи количества газове. В този случай атмосферата ще бъде временна. Тя може да изчезне напълно в рамките на няколко години или десетилетия. Продължаващите изследвания ще покажат дали слоят се променя сезонно.

Регионът отвъд Нептун става все по-интересен за съвременната наука. Ядрата на планетите Нептун и Уран също се проучват за нови състояния. Обекти като „Фарфараут“ на 132 АЕ от Слънцето разширяват нашите хоризонти. Дори хипотетичната „Планета Х“ може да влияе на орбитите в тази зона. Динамиката на тези отдалечени светове се оказва много по-сложна от очакваното.

**Изследователите продължават да анализират данните от японските обсерватории.** Те се опитват да определят точния химичен състав на газовете. Откритието на атмосфера върху толкова малко тяло е истински пробив. То доказва, че Слънчевата система крие много изненади в своите покрайнини. Всеки нов детайл ни помага да разберем еволюцията на ледените светове.