Рецептата за 100 години: 90 лета в Родопите и последно десетилетие в София

Броят на столетниците в България бележи впечатляващ ръст през последното десетилетие. Според официалните данни на Националния статистически институт (НСИ) в страната живеят 501 души на възраст над 100 години. Само преди десет години тази цифра е била едва 254 души. Броят на българите, прехвърлили вековната граница, се е удвоил за период от десет години.

Формулата за достигане на тази преклонна възраст изглежда парадоксална, но има своята логика. Първите 90 години от живота трябва да преминат сред чистия въздух на планината. Родопите и Рила предлагат спокойствие, липса на стрес и качествена храна. Следващият етап обаче изисква преместване в голям град като София.

Статистиката показва, че най-много столетници живеят именно в столицата. Това не означава, че градската среда е по-здравословна по своята същност. Причината се крие в по-доброто медицинско обслужване и възможността за бърза реакция. Когато възрастните хора достигнат 85 или 90 години, те често се местят при децата си в града.

В големите градове всяка здравна криза може да бъде овладяна навреме. София разполага с най-добрата спешна и високотехнологична медицина в страната. Тук се извършват животоспасяващи процедури като поставяне на стентове и пейсмейкъри. Достъпът до качествено здравеопазване след 90-годишна възраст е критичен фактор за оцеляване.

В малките планински села често липсват болници, специалисти и денонощни аптеки. Една пневмония или фрактура на бедрена кост може да се окаже фатална в отдалечен район. Планината осигурява здрава основа в младостта, но градът гарантира оцеляване в дълбока старост. София се превръща в пристан, където хората доживяват своите сто години.

Вътрешната миграция оказва сериозно влияние върху статистическите данни. Много родители от Кърджали, Смолян или Благоевград биват прибирани от своите синове и дъщери. Тези хора се регистрират по нов адрес в столицата. Когато прехвърлят 100 години, статистиката ги отчита като столетници в София, въпреки че са прекарали живота си на планина.

Данните на НСИ показват устойчива тенденция на нарастване на дълголетниците. През 2021 г. те са били 325, а през 2022 г. – 337 души. Най-възрастният документиран българин в последните години е Нурие Дерменджиева. Тя е доживяла до забележителните 110 години, като е останала жизнена до края.

Съществуват известни разминавания между системите на НСИ и ГРАО поради външната миграция. Когато българин почине в чужбина, роднините често пропускат да съобщят на местните общини. НСИ изчиства тези статистически грешки чрез преброявания на всеки 10 години. Тогава се отчита само населението, което реално пребивава в страната.

Средната продължителност на живота в България в момента е 75 години и 9 месеца. Този показател постепенно се възстановява след срива по време на пандемията. Наблюдават се обаче сериозни неравенства между половете. Българските жени живеят средно 79 години и 6 месеца, докато мъжете едва 72 години и 2 месеца.

Разликата от над седем години е една от най-големите в целия Европейски съюз. Тя се дължи на по-висок процент сърдечносъдови заболявания и рискова работна среда при мъжете. Мъжете също така посещават профилактични прегледи много по-рядко от жените. Защо българският пенсионер се чувства по-здрав от румънеца, сърбина и турчина?

Местоживеенето също влияе пряко върху продължителността на живота. В градовете тя е средно 76 години и 7 месеца. В селата този показател пада до 73 години и 8 месеца. В Северозападна България статистиката е особено тревожна, където продължителността при мъжете е под 70 години.

България остава на последно място по продължителност на живота в Европейския съюз. Съседни държави като Албания и Румъния ни изпреварват значително. В Албания хората живеят средно с три години повече въпреки по-ниския икономически стандарт. Причината е в по-малката консумация на тежък алкохол и силните семейни структури. Над 1 млн. европейци умрели заради здравните системи, България пета в класацията.

Румъния също инвестира мащабно в модернизация на спешната си медицинска помощ. Това им позволява да изпреварват България с близо една година живот. Скандинавските страни и средиземноморските нации остават лидери в Европа с продължителност над 85 години.

Интересен феномен е субективното усещане за здраве сред българските жени. Те се нареждат на трето място в ЕС по години, прекарани без здравни оплаквания. Българката твърди, че прекарва средно 71 години от живота си без сериозни заболявания. Това вероятно се дължи на навика на нацията да търпи на болести и несгоди. Броят на столетниците в България е достигнал рекордните 501 души в края на миналата година.