Защо българският пенсионер се чувства по-здрав от румънеца, сърбина и турчина?
Българските пенсионери се определят като по-здрави от съседите си в Румъния, Сърбия и Турция въпреки ниската продължителност на живота у нас. Проучванията показват, че ниските критерии и липсата на диагностика създават илюзия за добро здраве.
Голяма част от пенсионерите не знаят за своите хронични заболявания. СНИМКА: ГЕТИ Гръцките пенсионери се чувстват най-здрави на Балканите заради средиземноморската диета и общностните връзки. СНИМКА: ГЕТИ Българските пенсионери не очакват много от здравната система. СНИМКА: ГЕОРГИ ПАЛЕЙКОВ
Данни на Евростат разкриват изненадваща тенденция сред възрастните хора на Балканите. Българските пенсионери се определят като по-здрави от своите връстници в Сърбия, Турция и Румъния. Този факт контрастира силно със статистиката за средната продължителност на живота у нас. Оказва се, че 28,5% от българите над 65 години оценяват здравословното си състояние като добро. Този показател е значително по-висок от отчетения в Сърбия, където е 22,8%. В Румъния същият процент е 26,3%, а в Турция едва 18,8% от възрастните хора споделят подобно позитивно усещане за здравето си.
Тези данни са част от по-широко проучване за нагласите на населението в региона. Можете да видите повече детайли за това как 28,5% от възрастните у нас се чувстват по-здрави от румънците и сърбите. Различията в самооценката често се дължат на субективни фактори. Те не винаги отразяват реалното състояние на националните здравни системи на Балканите.
Гърция остава абсолютен лидер в региона по този важен показател. Там цели 45% от възрастните хора се чувстват в добро здраве. Държавата предлага ясно регламентирано освобождаване от такси за пенсионери с ниски доходи. Хората с под 7715 евро годишно не плащат нищо при посещение при лекар. Средиземноморската диета също играе основна роля за физическото благополучие на населението. Силните семейни и общностни връзки действат като естествен защитен механизъм срещу депресията и социалната изолация.
Турската здравна система предлага специфични облекчения за хората над 65 години. Те получават автоматична здравна осигуровка, която се покрива директно от държавния бюджет. Посещенията при личен лекар и зъболекар са напълно безплатни за тях. В държавните и частните болници таксите за лечение са съответно 0,5 и 1,15 евро. Въпреки това от 2017 г. системата не признава разходи за хронични заболявания. Това е сериозна пречка, тъй като пенсионерите страдат най-често именно от такива болести.
В Румъния над 2,3 милиона пенсионери с ниски доходи са освободени от здравни вноски. Този закон обхваща хората, които получават под 600 евро на месец. Държавата покрива 77% от разходите за амбулаторни прегледи и консултации със специалисти. Основната финансова тежест за румънските пенсионери обаче остават лекарствата. Те трябва да плащат средно 50% от стойността на своите медикаменти. За най-бедните граждани цената е намалена до 10% от общата стойност на хапчетата.
Сърбия също осигурява безплатен достъп до здравеопазване за гражданите без лични доходи. Общата сума за лечение за една календарна година е законово ограничена. Тя не може да надвишава половината от декемврийската пенсия за предходната година. Проблемът в Сърбия обаче се крие в неформалните плащания. Много лекари изискват скрито заплащане, за да предложат по-добро медицинско обслужване. Това поставя бедните пенсионери в изключително уязвима и несигурна позиция спрямо системата.
В България ситуацията е по-различна от тази при съседите ни. Нашите пенсионери плащат минимална потребителска такса от 0,51 цента при личния лекар. След това те дължат подобни суми и при преглед при тесен специалист. Системата у нас не предлага отделен здравен пакет за хората над 65 години. Въпреки това самооценката на българите за здравето им остава парадоксално висока спрямо реалните медицински показатели.
Проучванията показват, че общото усещане за здраве в страната варира значително. Почти две трети от българите се чувстват здрави в сравнение с турските граждани. Този оптимизъм обаче често се основава на липса на достатъчно информация. Много българи просто не знаят за съществуването на своите хронични заболявания. Те често отказват да приемат или да обявят публично здравословните си проблеми.
Статистиката сочи, че само 21,6% от българите отчитат хронични болести в анкетите. За сравнение, средното ниво за страните в Европейския съюз е между 30% и 40%. Това не означава, че българите реално са по-здрави от останалите европейци. Смъртността от сърдечносъдови заболявания у нас остава на тревожно високи нива. Болестите просто не се диагностицират навреме поради слаб достъп до превантивен скрининг и модерно лечение.
Съществува и по-мрачно демографско обяснение за тази висока самооценка. В страни с висока обща смъртност хората, доживели до 65 години, са „оцелели“. Най-болните членове на обществото често не достигат до тази преклонна възраст. Други са настанени в институции и са изключени от стандартните статистически проучвания на националните институти. Така анкетираните пенсионери представляват по-здравата и устойчива част от своето поколение. Това изкуствено повишава средните резултати в проучванията.
Чувството за самота също оказва влияние върху субективното възприятие за здраве. В Румъния и Турция много възрастни хора страдат от тежка депресия. Техните деца често работят в чужбина и не могат да им помагат ежедневно. В Турция се наблюдава и много рязко разделение по полов признак. Самотните възрастни жени там са три пъти повече от мъжете. Много от тях са били домакини и днес разполагат с оскъдни финансови средства.
Икономическият статус на пенсионерите определя техния пряк достъп до качествени медицински услуги. Хората с по-ниско образование на целия Балкански полуостров се чувстват по-болни. В България субективното усещане за здраве често се разминава с обективната реалност. Продължителността на живота у нас е най-кратка в сравнение с всички съседни държави. Това доказва, че ниските очаквания към системата формират нашето измамно самочувствие.
