ООН и СЗО: Епидемията от ебола в ДР Конго достига критични нива

Организацията на обединените нации изразява сериозно безпокойство относно мащабите на епидемията от ебола в Демократична република Конго. **Над хиляда предполагаеми случая на ебола и стотици жертви вече са регистрирани в страната.** Световната здравна организация (СЗО) и международната хуманитарна организация „Лекари без граници“ алармират за необичайно бързи темпове на заразяване. Ситуацията изисква незабавни мерки за овладяване на заразата в региона.

Епидемията се развива с интензитет, който изненадва дори опитните международни екипи. Властите в най-засегнатите райони засилват контрола и диагностичните процедури. Предишни доклади сочеха за над 900 предполагаеми заразени в източната част на страната. Сегашните данни обаче потвърждават, че мащабът на кризата се разширява значително.

Към 24 май 2026 г. СЗО съобщава за нови потвърдени случаи в ДР Конго и съседна Уганда. Общият брой на инфекциите е нараснал спрямо данните от предходните месеци. Поради тази причина СЗО повиши нивото на риск за общественото здраве. **Световната здравна организация повиши оценката на риска от „висок“ на „много висок“ на национално ниво.** Глобалният риск за момента остава нисък според международните експерти.

Особено тревожна е ситуацията в провинция Касаи. Там властите идентифицираха огнище с 28 предполагаеми случая и 15 смъртни случая. Сред жертвите има и медицински работници, което поставя здравната система под огромен натиск. **Огнището в провинция Касаи е причинено от заирския щам на вируса Ебола.** За този щам вече съществуват ефективни ваксини и терапии, което дава надежда за ограничаване на смъртността.

Вирусът вече преминава и държавните граници. **В Уганда са потвърдени допълнителни случаи, пряко свързани с епидемията в ДР Конго.** Това доказва наличието на трансгранично разпространение в региона. Регионалните здравни власти в Уганда се фокусират върху ранното откриване и изолация на пристигащите от засегнатите зони.

Хуманитарните организации предупреждават, че официалните числа вероятно подценяват реалния мащаб на огнището. Трудният достъп до отдалечени райони и ограничената инфраструктура силно затрудняват работата на екипите. Недоверието на местното население и бързото движение на хора между общностите са допълнителни предизвикателства. Експертите настояват за по-бърза международна помощ и засилено проследяване на контактите. Медицинският персонал на първа линия остава изложен на най-висок риск от заразяване по време на работа.