СЗО повиши нивото на риск от ебола в ДР Конго до „много високо“

Генералният директор на Световната здравна организация (СЗО) Тедрос Аданом Гебрейесус обяви сериозно предупреждение. Епидемията от ебола в Демократична република Конго се разпространява бързо. Организацията официално повиши оценката за риска на национално равнище. Вече се отчита „много висок“ риск за страната. Предишната оценка на здравните експерти определяше опасността като „висока“.

Тедрос Аданом Гебрейесус представи актуалните данни пред международни журналисти.

„се разпространява бързо“

Рискът от регионално разпространение в съседните държави остава висок. Глобалният риск за света извън региона засега се определя като нисък. До момента в ДР Конго има 82 потвърдени случая на заразяване. Седем от тези случаи са завършили с фатален изход.

Ръководителят на СЗО подчерта, че реалният мащаб на заразата е значително по-голям. Броят на предполагаемите заразени достигна почти 750 души. Смъртните случаи, свързани със заболяването, вече се оценяват на около 130 или повече. Извънредната ситуация изисква засилена международна координация и ресурси. СЗО обяви извънредна ситуация от международно значение заради огнището. Това активира допълнителни протоколи за бързо реагиране от световната общност.

Нови изследвания показват специфични предизвикателства пред медицинските екипи на терен. Текущото огнище е пряко свързано с вируса Бундибуджо. Това е един от по-рядко срещаните варианти на ебола. За щама Бундибуджо все още няма одобрена ваксина. Специализираното лечение също остава силно ограничено за този конкретен вариант. Наличната ваксина „Ервебо“ е насочена само към заирския щам на вируса.

Ситуацията в съседна Уганда към момента се определя като стабилна. Там са регистрирани два потвърдени случая на инфекцията. Заразените лица са пристигнали от територията на ДР Конго. Един от случаите в Уганда е завършил със смърт. Властите в региона засилват граничния контрол за ранно откриване на болни.

Здравният капацитет в засегнатите африкански райони остава критично слаб. Достъпът до отдалечени общности е изключително труден за медиците. Това сериозно забавя процесите по тестване и изолация. Проследяването на контактните лица също среща физически и логистични пречки. Медицинските екипи имат ограничен опит с редкия вариант Бундибуджо. Приоритетът на СЗО е пълната защита на здравните работници. Те остават сред най-уязвимите групи по време на епидемията.

Международните хуманитарни партньори акцентират върху бързото откриване на нови огнища. Високата трансгранична мобилност на населението усложнява контрола над вируса. ДР Конго притежава опит в борбата с ебола от минали епидемии. Въпреки това всяка нова вълна носи огромни логистични предизвикателства. Отдалечените населени места затрудняват доставките на медицински материали. Експертите залагат на класически епидемиологичен контрол поради липсата на специфична ваксина.