Реколта под вода и лед: Защо земеделците остават без компенсации след бурите?

Поредицата от мощни бури и градушки през последните седмици постави българските земеделци в критична ситуация. Много стопани отново се изправиха пред пълно унищожение на своята продукция. Държавата предвижда механизми за компенсация, но те са обвързани със строги условия. Често тези средства не покриват реалните финансови щети на производителите.

Земеделският производител Любомир Димитров разказва за тежката реалност в сектора. Той отглежда 130 декара с череши и круши в района на Невестино вече над 20 години. За втора поредна година природните бедствия заличават неговия труд. Черешопроизводители в Кюстендилско още чакат компенсации за загубената реколта, докато новите бури нанасят нови поражения.

„От всички видове плодове 100% са унищожени.“

Въпреки огромните рискове, Димитров не е застраховал своите насаждения. Причината се крие в специфичните условия на застрахователните договори. В неговия район сланите обикновено падат преди 20 април. Застрахователните компании масово не покриват щети от измръзване, настъпили преди тази дата. Това създава порочен кръг за стопаните.

„Поне аз не познавам колега, който да е направил застраховка. Тук районът е такъв, че сланите обикновено падат преди 20 април, но застрахователните компании не покриват щети преди 20 април.“

Застрахователният брокер Стефан Йорданов пояснява, че съществуват възможности за индивидуално договаряне. Всяко изключение от общите условия обаче води до сериозно оскъпяване на полицата. Всичко е въпрос на договаряне и цена, особено когато районът има история на чести щети. Застрахователите искат по-високи премии, за да покрият потенциалните загуби.

„Много често може нещо извън общите условия да се договори за конкретен случай, за съответна култура или нещо по-специфично. Всичко е въпрос на договаряне. Всичко си има цена. По-висока е, съответно, когато има щети назад във времето, за застрахователя той плаща, но, съответно, иска и да вземе, за да може да покрие тези загуби, които му се получават.“

За незастрахованите производители единствената надежда остава държавната помощ. Тук обаче правилата са категорични. Държавата изплаща едва 50% от разходите за отглеждане и то само при 100% унищожена продукция. Това оставя стопаните с огромни финансови дупки. Николай Станчев: Застраховането е най-ефективната защита за земеделците, но доверието в системата остава ниско.

Важен фактор е, че държавата подпомага земеделците с до 70% от стойността на застрахователната премия. Това е значителен стимул, който много производители все още пренебрегват. Любомир Димитров признава, че стопаните понякога сами неглижират тази възможност за защита.

„Малко и от наша страна като производители неглижираме този вариант, тъй като и държавата подпомага до 70% застрахователната премия към застраховката, така че би трябвало да си направи.“

Въпреки зачестилите природни аномалии, брокерите не отчитат наплив за сключване на нови застраховки. Липсата на гъвкавост от страна на компаниите и недоверието на фермерите оставят сектора уязвим. Цветан Цеков: Ще има череши тази година, но се надяваме да има и нормални цени на пазара, но за мнозина реколтата е вече унищожена.