Минималната заплата замръзва, докато в борда на държавна фирма може да се взимат над 11 000 евро

Депутатите от бюджетната комисия приеха на второ четене бюджета за 2026 година. Те гласуваха ключова промяна, която прекратява автоматичното определяне на минималната работна заплата. Минималната заплата се замразява на 620,20 евро до приемането на нова законова уредба. До момента Кодексът на труда изискваше тя да бъде 50% от средната заплата за страната. С новите текстове това правило няма да важи за изчисляването на възнагражденията за 2027 година.

Ако сегашният механизъм беше запазен, минималната заплата трябваше да стане близо 700 евро от 1 януари 2027 година. Социалният министър Наталия Ефремова аргументира промяната с необходимостта от нов модел на договаряне. Според нея европейската директива изисква съгласие между социалните партньори, а не просто математическа формула. Повече информация за политическите спорове може да намерите в статията ПБ и ГЕРБ отмениха формулата за минималната заплата, нова няма. Министър Ефремова увери, че нов размер ще бъде определен до края на годината.

Подкрепа за предложението дойде от ГЕРБ и „Прогресивна България“. Депутатът Владислав Горанов поздрави кабинета за решението да върне преговорите между бизнеса и синдикатите.

“В същите периоди, в които политика се правеше като изблик на лудост по време на буря, бе взето това решение за съотношението 50%. Ние ще подкрепим предложението за промяна и нека работодателите и синдикатите да си свършат работата. Искате договаряне, договаряйте се”, каза бившият финансов министър.

Боян Митракиев от КРИБ също подкрепи промяната, като подчерта нуждата от отчитане на икономическия дефицит. Синдикатите и опозицията обаче се обявиха категорично против. Любослав Костов от КНСБ заяви, че премахването на автоматизма дава служебно предимство на бизнеса. Според него работодателите няма да имат мотив да преговарят за адекватни нива на заплащане. Той допълни, че ръстът на минималната заплата стимулира потреблението и намалява безработицата.

Бившият финансов министър Асен Василев защити стария механизъм. Той посочи, че формулата е довела до по-висока събираемост на осигуровките и намаляване на неравенството.

“От въвеждането му броят на хората, които плащат осигуровки, се е качил с 50 000, а този на осигуряващите се на най-ниската заплата е намалял със 70 000. Текстът си е свършил работата. Той позволи за първи път през 2022 г. да започне тенденция за намаляване на неравенството. И въпреки това оставаме с най-ниската минимална работна заплата. Докато не измислите по-добър механизъм, не го отменяйте”, заяви Василев.

Докато минималната заплата остава под въпрос, темата за възнагражденията в държавните фирми предизвика нов скандал. Изпълнителен член на борд в държавно дружество може да получава до 11 163,60 евро месечно. Първоначално управляващите предложиха таван на тези заплати до нивото на министерско възнаграждение. Това би ограничило сумите до около 5700 евро. Предложението обаче беше изненадващо оттеглено от „Прогресивна България“.

Аргументът за оттеглянето беше, че единен таван не може да се прилага механично за всички сектори. Това важало най-вече за ключови дружества в енергетиката. В момента заплатите в тези бордове се изчисляват по сложна формула. Тя отчита активите, броя на служителите, рентабилността и финансовия резултат на предприятието. За член на съвет на директорите се полагат до 6 минимални заплати или 3721,20 евро. За управител на държавно ООД сумата достига 16 минимални заплати или 9923,20 евро.

Друга голяма промяна засяга изчисляването на трудовия стаж. Трудовият стаж вече ще се признава само при отработено пълно законоустановено работно време. Ако служителят работи на непълен работен ден, стажът ще се натрупва пропорционално в часове. Тази промяна ще засегне пряко добавката за трудов стаж и професионален опит. Тя ще окаже влияние върху отпуските и обезщетенията при пенсиониране. Проблемите с пенсионната система са разгледани в материала Двойно повече пенсионери са порязани от тавана на пенсиите (Инфографика).

Наталия Ефремова обясни, че целта е да се прекрати практиката за формална заетост.

“Не може да продължаваме да подкрепяме често срещана практика – хора да работят формално и официално на 4 часа, а реално изработват 8 часа”, аргументира се социалната министърка.

Опозицията обаче определи решението като удар по служителите в малките населени места. Айтен Сабри от ДПС подчерта, че там четиричасовата заетост често е единствената възможност. Любослав Костов от КНСБ предупреди, че промяната нарушава Конституцията. Той цитира решение на Конституционния съд, според което Кодексът на труда не може да се променя чрез преходни разпоредби на други закони.