Проф. Арман Постаджиян: Без тест за Lp(a) рискът от инфаркт може да остане невидим

България е сред страните с висока сърдечносъдова смъртност. Много пациенти претърпяват инфаркт, въпреки че контролират нивата на своя холестерол. Проф. Арман Постаджиян алармира за един често пренебрегван рисков фактор. Става дума за липопротеин(а), известен още като Lp(a). Този показател остава скрит при стандартните кръвни изследвания. Неговото измерване може да бъде разликата между живота и смъртта.

Около 20% от европейската раса вероятно имат повишени нива на липопротеин(а). Това означава, че всеки пети българин може да е застрашен. В България все още липсват мащабни национални данни за разпространението на този маркер. Единственото конкретно проучване е проведено от екипа на Acibadem City Clinic УМБАЛ Токуда. Резултатите показват честота, подобна на европейската популация.

Истината е, че нямаме конкретни данни, за да кажем колко са – затова апелираме за тестване.

Проф. Арман Постаджиян подчертава нуждата от рутинно тестване. Според него изследването трябва да се интегрира в профилактичните прегледи. Подходящата възраст за това е около 40 години. Високият холестерол сред водещите причини за инфаркт и инсулт често се следи стриктно. Lp(a) обаче се определя генетично и не се влияе от диети.

Изследването на Lp(a) трябва да се извършва поне веднъж в живота поради неговата генетична обусловеност. Нивата на този протеин остават стабилни през целия път на човека. Повторни изследвания се налагат само при гранични резултати в „сивата зона“. Ранното откриване позволява на лекарите да коригират общия риск. Това включва по-строг контрол на кръвното налягане и захарта.

Идеално би било да знаем нивата му при всеки индивид.

В момента по-малко от 1% от пациентите в България имат измерени нива на Lp(a). Това е тревожна статистика, предоставена от Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ). Проучването „Време е за Lp(a)“ разкрива липса на информираност. Много кардиолози тепърва започват да включват теста в практиката си. Проф. Арман Постаджиян обяснява, че доскоро изследванията не са били широко достъпни. Днес ситуацията се променя и тестовете са по-надеждни.

Липопротеин(а) над 50 mg/dL значително увеличава опасността от инфаркт, инсулт и аортна стеноза. Научните данни свързват високия Lp(a) с калцификацията на аортната клапа. Пациенти с рецидивиращи сърдечни събития често имат високи нива на този маркер. Дори при перфектен контрол на LDL холестерола, рискът остава висок, ако Lp(a) е повишен.

За съжаление, при тези пациенти рискът остава и те могат да продължат да правят нови инциденти.

Когато лекарите пропускат този тест, те не виждат пълната картина. Това води до неправилна оценка на риска. Пациентите продължават да страдат от инциденти, въпреки назначената терапия. Въвеждането на теста в рутинната практика би спестило средства на здравната система. Превенцията е по-евтина от хоспитализациите за байпас хирургия. Тестът струва около 11,50 евро и е достъпен в големите лаборатории.

Общопрактикуващите лекари играят ключова роля в този процес. Те познават фамилната история на своите пациенти. Проф. Арман Постаджиян съветва семействата с високи нива на Lp(a) да бъдат бдителни. Високите нива показват генетична предопределеност, но не са окончателна присъда. Рискът се намалява чрез физическа активност и отказ от тютюнопушене.

Това не е съдба и мисля, че е изключително сложно да се артикулира по този начин, защото наистина ние можем да намалим този риск чрез множество други намеси.

В момента се разработват нови терапии за специфично понижение на Lp(a). Тези иновации ще запълнят празнината в съвременното лечение. Пациентите в България могат да получат ранен достъп до иновативно лечение чрез клинични изпитвания. Проф. Арман Постаджиян подчертава, че информираността е първата стъпка към промяната. Медиите имат важна задача да разпространяват знанието за този „невидим“ враг. Целта е да се промени черната статистика на смъртността в страната.