Проф. Иван Груев: С нови правила скритите женски инфаркти ще станат видими

Новите препоръки по кардиология въвеждат по-ясни правила за диагностика на миокардния инфаркт. Те обръщат специално внимание на жените, при които заболяването често остава неразпознато.

Проф. Иван Груев, дм, избран председател на Дружеството на кардиолозите в България, обяснява промените. Той е зам.-директор на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис III“. Ръководи екипа по функционална диагностика към Кардиологичната клиника.

Според него актуализацията обединява досегашната сложна класификация в три основни групи. В първата попадат инфарктите, причинени от стеноза, тромбоза, спазъм или дисекация на основна артерия. Втората включва несъответствие между нуждите на миокарда и доставката на кислород.

Третата група обхваща постпроцедурните инфаркти. Те най-често са свързани с коронарни интервенции и сърдечна хирургия. Новото ръководство прави ясна разлика между миокарден инфаркт и миокардна увреда.

Високочувствителният тропонин има ключова роля в диагностиката. Този сърдечен белтък реагира при страдание, недостиг на кислород и загиване на сърдечни клетки. Изследването вече е стандарт във всички спешни отделения.

Новите препоръки въвеждат различни диагностични прагове за мъжете и жените. При жените и по-ниски стойности на тропонина могат да насочват към инфаркт. Предвиждат се и възрастови корекции заради по-високите базисни стойности при възрастните хора.

Жените често имат нетипични симптоми. Вместо класическа гръдна болка те могат да усещат тежест, гадене и прималяване. Електрокардиограмата също може да покаже неспецифични промени.

При граничен резултат пациентката не бива да бъде връщана от спешното отделение. При подходящи симптоми и промени на ЕКГ изследването се повтаря. Препоръката е това да стане след един и след три часа.

Стриктното прилагане на правилата вероятно ще увеличи установените женски инфаркти. Проф. Груев подчертава, че причината е по-доброто разпознаване на досега пропускани случаи. По-късната и неточна диагностика при жените е установена в различни държави.

Образната диагностика също придобива по-голяма тежест. Ехокардиографията е задължителна част от оценката. Ядрено-магнитният резонанс на сърцето и КТ коронарографията обаче остават недостатъчно използвани.

В България има само три центъра за сърдечен ЯМР, на чиито резултати може напълно да се разчита. И трите се намират в София. Според проф. Груев нормативната уредба затруднява екипния подход между кардиолози и специалисти по образна диагностика.

Европейското дружество по кардиология прие и нови документи за сърдечната недостатъчност. Класификацията вече се разделя на две основни групи. Те са със запазена или намалена фракция на изтласкване.

Ново ръководство разглежда ранното установяване на хората в риск. Терапията се разделя на фундаментална и допълнителна. Приет е и първи съвместен документ за хроничното бъбречно и сърдечносъдовото заболяване.

Кардиорехабилитацията остава сериозен проблем у нас. Според проучването EUROASPIRE само около 3–5% от пациентите след исхемичен инцидент преминават през рехабилитация. В останалата част на Европа дори най-слабите резултати са около 20%.

В Полша здравната каса поема четириседмична кардиорехабилитация за пациентите с определени сърдечносъдови заболявания. Част от програмата се провежда амбулаторно или чрез телемедицина. У нас тази дейност е почти напълно унищожена, подценена и недофинансирана.

Предложението за амбулаторно проследяване на сърдечната недостатъчност отново не е прието. Така пациентите продължават да разчитат предимно на чести хоспитализации. Липсва достатъчен извънболничен контрол и мониторинг.

Като председател на Дружеството на кардиолозите в България проф. Груев ще насочи усилията към превенцията. Предстои информационна кампания под наслов Знай си стойностите. Тя ще насърчава контрола на кръвното налягане, холестерола и кръвната захар.

Кампанията ще обръща внимание и на тютюнопушенето, теглото, физическата активност, съня и храненето. Специалистите работят с Информационно обслужване за интегриране на калкулатора SCORE2 в приложението eЗдраве.

Така гражданите ще могат сами да оценяват своя сърдечносъдов риск. От пет години НЗОК отказва да въведе SCORE2 в алгоритмите на личните лекари. Проф. Груев смята, че превенцията трябва да заема по-голямо място в здравеопазването.

Темата за ранната диагноза и интегрираната грижа е разглеждана и в позиции на медицински специалисти. При спешни състояния важни остават и навременната реакция, и добрата подготовка на екипите. Повече информация за съвременните технологии при спасяване на живот има в материал за дефибрилаторите с изкуствен интелект.

Проф. Иван Груев има специалности по вътрешни болести и кардиология. Той е защитил докторска работа за хроничното възпаление и атеросклерозата. Има доцентура, професура и сертификат за експертно ниво по ехокардиография.

Участвал е като изследовател в над 80 международни клинични проучвания. Автор е на повече от 130 публикации в български и чуждестранни научни списания.