Швейцария гласува дали да затегне конституционния си неутралитет
Швейцарците гласуват дали по-строго определение на неутралитета да бъде записано в конституцията. Предложението ограничава санкциите срещу Русия и военното сътрудничество.
Швейцарските граждани гласуват на референдум за бъдещото определение на неутралитета. Предложението предвижда по-строги правила да бъдат записани в конституцията на страната.
Одобрението би ограничило възможността на Берн да налага санкции срещу Русия. Такива мерки ще останат възможни само при одобрение от Съвета за сигурност на ООН. Москва има право на вето в този орган.
Новите правила биха ограничили и военното сътрудничество с организации като НАТО. Изключение ще има при нападение срещу Швейцария или непосредствена заплаха за страната.
Русия открито подкрепя инициативата. Социологически проучвания, публикувани този месец, показват значителна съпротива. Според тях близо две трети от избирателите са против предложението.

„Това не е гласуване срещу неутралитета – неутралитетът се подкрепя широко. Въпросът е какво означава той“, коментира Фабио Васерфален. Той е професор по европейска политика в Университета в Берн и социолог от института LeeWas.
Постоянният неутралитет на Швейцария е признат от международното право. Правителството обаче разполага със значителна свобода при практическото му прилагане.
Страната не може да участва във войни между държави или да предоставя военна подкрепа. Берн може да решава самостоятелно за икономически санкции. Той може и да си сътрудничи с военни съюзи, без да се присъединява към тях.
„В момента правителството има известна свобода на действие и я използва. Въпросът е дали хората смятат това за правилно или предпочитат по-строги граници пред политиката на неутралитет“, обяснява Васерфален.
Тази свобода беше поставена под натиск след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Оттогава Швейцария до голяма степен прилага санкциите на Европейския съюз срещу Москва.
Инициативата е на национално-консервативната организация Pro Schweiz. Тя е тясно свързана с дясната Швейцарска народна партия (SVP). Сред основните двигатели на кампанията е милиардерът и бивш федерален съветник Кристоф Блохер.
Швейцарското правителство се противопоставя на предложението. Срещу него са и всички големи политически партии, с изключение на SVP.
„Инициативата рискува да превърне неутралитета в изолация, а изолацията в днешния свят не е особено добра стратегия за сигурност“, заяви депутатката от Зелените либерали Корина Гредиг.
Швейцария засилва връзките си с европейските държави, без да членува в НАТО. Берн увеличава разходите за отбрана и задълбочава военното си сътрудничество.
В новата швейцарска стратегия за сигурност се посочва, че средата се е „влошила драстично“. Документът препоръчва закупуване на ракети с голям обсег и дронове.
От 2025 г. Швейцария участва в избрани проекти по европейската програма PESCO. Тя развива и по-тесен политически диалог с НАТО.
Сътрудничеството обхваща военната авиация, комуникациите, космическите технологии и устойчивостта на инфраструктурата. Швейцария обаче не е член на Алианса.
Поддръжниците на инициативата смятат, че Берн вече е отишъл твърде далеч в сближаването със Запада.
„Образът на Швейцария като неутрална държава беше накърнен. Ние се присъединихме към един блок и последвахме Европа“, заяви Самюел Сомаруга. Той е лекар и ръководител на Комитета за международна Женева и нейния неутралитет.
По думите му неутралитетът позволява на Швейцария да бъде посредник. Той смята също, че статутът подкрепя икономическата стабилност и привличането на капитали.
Сомаруга твърди, че неутралният статут може да защити страната при по-широк конфликт между НАТО и Русия. Правителството предупреждава за обратния риск.
Според кабинета строгото конституционно правило би ограничило възможностите на страната. Това би се случило в момент на по-несигурна среда за сигурност.
Корените на швейцарския неутралитет често се свързват с поражението при Мариняно през 1515 г. Европейските държави признават статута през 1815 г. През 1848 г. той влиза в конституцията.
Швейцария остава официално неутрална и през двете световни войни. Историкът Томас Майсен посочва, че неутралитетът винаги е имал практически ограничения.
Страната участва в икономическите санкции срещу Ирак през 1990 г. През 1996 г. се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“.
Друг референдум в Швейцария постави въпроса за населението и връзките с ЕС.
Дори сегашната инициатива да бъде отхвърлена, през ноември предстои ново гласуване за неутралитета. Тогава избирателите ще обсъдят правилата за износ на оръжия.
Предложението предвижда Швейцария да продава оръжие на 25 предимно западни държави. Това би било възможно дори когато тези държави участват във въоръжен конфликт.
При одобрение промяната би задълбочила връзките със западните държави. Тя би могла и да увеличи приходите на швейцарската отбранителна индустрия.





