Проф. Арман Постаджиян: Лошият холестерол трябва да е под 2,6, но българите живеят с нива от 3,2

Проф. Арман Постаджиян алармира за тревожни тенденции в сърдечносъдовото здраве на българите. Той е заместник-декан на Медицинския университет в София. Професорът ръководи и Катедрата по обща медицина. Според него масовото неразбиране на рисковете води до фатални последици.

Средните нива на LDL холестерол у нас са около 3,2 милимола на литър. Това е значително над безопасните граници. Проф. Постаджиян подчертава, че прицелните нива за лошия холестерол при хора в нисък или умерен риск трябва да са под 2,6. В реалността обаче много пациенти достигат до лекар едва след първия си инфаркт.

С тези по-високи показатели обичайно приемаме пациенти при първия им сърдечен инцидент.

Ситуацията е още по-критична за вече преживелите сърдечен инцидент. При тях изискванията са много по-строги. След преживян инфаркт целта за лошия холестерол е под 1,4 милимола на литър. Постигането на тези стойности често изисква агресивна комбинирана терапия.

В САЩ вече е одобрена нова терапия под формата на хапче. Тя е насочена към специфичен белтък, наречен PCSK9. Този белтък циркулира в плазмата и разгражда LDL рецепторите. Когато рецепторите са малко, лошият холестерол остава в кръвта. Новата таблетка блокира този процес ефективно. До момента подобен ефект се постигаше основно чрез инжекционни форми. Те се прилагат на всеки две седмици или веднъж на шест месеца.

Проф. Постаджиян обяснява, че изборът на терапия зависи от психологията на пациента. Някои хора предпочитат класическия прием на хапчета. Други се придържат по-добре към дългодействащи инжекции. Високият холестерол остава сред водещите причини за инфаркт в нашата страна.

Професорът изразява загриженост относно подмладяването на съдовите заболявания. Най-малкият му пациент с тежка коронарна болест е бил едва на 16 години. Това показва, че рисковите фактори действат от ранна възраст. Комбинацията от тютюнопушене, липса на движение и нездравословно хранене е пагубна.

Подмладяването на съдовите болести у нас е смущаващо.

Един от основните проблеми е субективната оценка на риска. Проф. Постаджиян е категоричен, че лекарите не трябва да разчитат на интуиция. Съществуват обективни европейски скали за оценка на риска. Те помагат за точното определяне на терапевтичните цели. Когато рискът се подценява, пациентите не получават достатъчни дози медикаменти.

Когато лекарят разчита на интуиция, а не на скали за риск, той бърка.

Освен стандартния липиден профил, съществуват и други важни маркери. Професорът препоръчва изследване на аполипопротеин B (ApoB). Той дава представа за броя на атерогенните частици в кръвта. Също така е важно поне веднъж в живота да се изследва липопротеин (а). Тези показатели помагат за по-прецизна диагностика на наследствените рискове.

В България съвременните инжекционни терапии вече са достъпни за подходящите пациенти. Те са предназначени за хора с фамилна дислипидемия или установено съдово заболяване. Процедурите за одобрение на нови молекули у нас отнемат около година след европейското решение.

Проф. д-р Арман Постаджиян е утвърден специалист с над 25 години опит. Той притежава специалности по вътрешни болести, кардиология и обща медицина. От 2012 г. оглавява Отделението по кардиология в УМБАЛ „Света Анна“. Професионалният му път включва защита на дисертация върху атеросклеротичната плака.

Днес той е председател на Българската лига по хипертония. Проф. Постаджиян е редовно номиниран в класацията „Лекарите, на които вярваме“. Неговата работа съчетава интензивна клинична практика с академично развитие. Той вярва, че ключът към успеха е в комуникацията с пациента. Лекарят трябва да обясни риска по разбираем начин. Само така може да се постигне реална промяна в здравословното състояние на обществото.