Предлагат въвеждане на подготвителен клас преди първи клас за деца със слаб български език

Парламентарната група „Прогресивна България“ внесе в Народното събрание предложение за мащабни законодателни промени в сферата на образованието. Основната цел на реформата е създаването на специализиран подготвителен клас преди постъпване в първи клас. Тази мярка е насочена към деца, които не владеят в достатъчна степен български език.

Парламентарната група „Прогресивна България“ внесе законови промени за въвеждане на подготвителен клас преди първи клас за деца, които не знаят добре български език. Идеята цели всяко дете да започне своето училищно образование с необходимите езикови умения за пълноценно усвояване на материала. Новата структура ще обхване деца с различен майчин език, както и такива, които се завръщат от чужбина.

Димитър Здравков – председател на комисията по образование и наука от „Прогресивна България“, обоснова предложението с необходимостта от преодоляване на езиковите дефицити още в самото начало. Той подчерта, че липсата на езикова подготовка води до сериозни проблеми в по-късните етапи на обучението.

Език свещен на моите деди… И когато на входа на образованието ни имаме дефицити във владеенето на български език, до 12 клас неминуемо те се мултиплицират и задълбочават и това опорочава изучаването на всички останали дисциплини. И не само нашите външни оценявания – резултатите от тях, а и знаете на международните изследвания показват, че степента на владеене е все по-лоша.

Предвижда се степента на владеене на български език да се установява със стандартизирани инструменти за оценка при постъпване в детска градина и училище. Тези инструменти ще се използват на входа и на изхода на предучилищното образование. Специалисти ще оценяват знанията на децата и при записване в първи клас, както и при влизане в образователната система от друга държава.

Димитър Здравков – председател на комисията по образованието и науката, допълни детайли за новата система за оценка:

Този инструментариум ще позволява подготвени специалисти на входа на детската градина, не нейния изход и на входа на училището да могат да оценят в каква степен детето владее български език.

Законопроектът предвижда и по-строги мерки при липса на напредък. Министерството на образованието и науката предлага учениците да повтарят първи клас при недобро владеене на български език. Подобна възможност вече бе дискутирана в публичното пространство, като министър Вълчев също коментира, че първи клас може да се повтаря при незнание на езика.

Пример за успешна интеграция е петгодишната Злата от Украйна. Тя учи български език само от една година. Майка ѝ, Александра Полякова, споделя опита на семейството:

Тя ходеше в украинска детска градина и там имаше уроци по български език. Така че може да комуникира на базово ниво. Ще учим още, за да имаме по-добро ниво.

Самата Злата вече прави първи стъпки в четенето и изразява радостта си от престоя в страната:

Книжки да чета обичам, любими думички да сричам.

Харесва в България и уча български език.

Идеята за подготвителните курсове получава подкрепа и от организациите, работещи с бежанци. Елена Волкова, прессекретар на Асоциацията на българите в Украйна и мениджър по комуникация на ситуационен център „Отворени врати“, вижда в това ключ към знанието.

Ние наистина подкрепяме тази идея да бъдат направени тези подготвителни курсове за по-дълбоко учене на български език, защото езикът наистина е такъв един основен ключ към знанието. Този инструмент трябва да бъде като подкрепа и помощ, но не като раздяла на децата.

В ромските общности проблемът също е актуален. Седемгодишният Аврам е посещавал детска градина, но у дома семейството му говори на ромски. Майка му, Ани Йорданова, настоява за качествено образование и владеене на официалния език.

Трябва да се ходи на детска градина, че е добре за детето да се асоциира. Настояваме и постоянно говорим за училище, за детски градини. Държим на български език да говори.

Малкият Аврам вече показва напредък, като рецитира стихове пред камерата:

Ти ни учиш да се борим, да сме честни и добри, да сме истински горди в несполуките дори.

Мария Маринова, ръководител на Център за социални и здравни услуги в квартал „Столипиново“, потвърждава, че много деца се връщат от чужбина със сериозни затруднения. От друга страна, Асен Карагьозов от фондация „Рома“ изразява съмнение относно нуждата от нови закони. Според него предучилищното образование и сега трябва да се ангажира с езиковата интеграция.

Подготвителният езиков клас ще обхване деца, които изобщо не знаят български, включително завръщащи се от чужбина. Програмата ще включва специфични стандарти за обучение и оценяване, за да се гарантира равен старт за всички първокласници.