От 13-годишна преводачката на наградения роман на Георги Господинов се влюбила в езика ни, без да знае къде е България (Обзор)
Мари-Врина Николов се влюбила в българския език на 13 години. Днес тя превежда Георги Господинов, с когото спечели наградата „Жан Моне“.
Мари-Врина Николов се влюбила в българския език още на 13 години. Тогава тя не знаела къде се намира България.
Бъдещата преводачка чула езика покрай съседите си. Те качили в колата си двама българи, пътуващи на автостоп. Родителите на Мари-Врина приютили младото семейство за няколко дни.
Тази среща поставила началото на връзката ѝ с българския език и литература.
„Като чух този език, реших, че искам да е мой език. Имам чувството, че намерих една родина в един език“, разказа тя в интервю по Би Ти Ви.
Днес Мари-Врина Николов е преводач на произведенията на Георги Господинов. Двамата получиха престижното отличие „Жан Моне“ за романа „Градинарят и смъртта“.
Георги Господинов е носител на 32-рата награда „Жан Моне“ за европейска литература. Отличието е за романа, преведен на френски от Мари Врина-Николов.
Наградата отличава всяка година автор от Европа. Тя се присъжда за произведение, написано или преведено на френски през предходната година.
Френското издание на романа е публикувано от Gallimard през август 2025 г. Книгата е участвала в конкуренция с произведения на съвременни автори.
Сред тях са Джени Ерпенбек, Леа Ипи, Хавиер Серкас, Джоузеф О’Конър и Андреа Баяни. Официалната церемония се провежда ежегодно през ноември.
Събитието се състои във френския град Коняк, като част от Европейския културен фестивал.
Председателят на журито Жерар дьо Кортанс определил романа като книга на светлината срещу черната дупка на смъртта.
Господинов разказа, че зад успеха стои дълъг период на работа, откази и мълчание. Той припомни общия път с Мари-Врина Николов.
„Ние виждаме успеха, но не виждаме всички откази и провали, които стоят зад гърба на един успех“, каза писателят.
Той отбеляза, че „Градинарят и смъртта“ излиза 25 години след първия роман, преведен от Мари-Врина.
Четвърт век работа стои зад френското издание на наградения роман. По думите му през годините двамата преживели и моменти на отчаяние.
Френски издателства понякога не изпращали дори откази. Вместо това оставала тишина, разказа Господинов.
Писателят свърза наградата и с реакцията на хората след успеха. Според него чуждото щастие често се превръща в общо преживяване.
„Щастието е наистина кратко, но когато е споделено щастие, е най-хубаво“, каза той.
Господинов обясни и смисъла на заглавието и основната метафора в романа. За него смъртта поглъща всички човешки истории.
„Смъртта е наистина черна дупка, която няма история. Тя поглъща всички истории“, каза писателят.
Той припомни думите на своя баща: „Няма страшно“. Според Господинов книгата също отправя това послание към читателя.
Романът търси светлина и утешение в изпращането на близък човек. Господинов описа този момент като жест на близост и човешка подкрепа.
„От това, че изпращаш този близък човек до вратата и държиш ръката му. В това има много светлина“, каза той.
Писателят коментира и състоянието на Европа. Той свърза отличието с името на Жан Моне, един от бащите на съвременна Европа.
Господинов използва фразата „Аз сме“ от „Физика на тъгата“. Според него тя описва принадлежността на хората към общото европейско пространство.
„Защото ние сме част от Европа“, каза Георги Господинов.
