ООН с драматична прогноза: Критичната граница от 1,5°C ще бъде премината още през 2026 г.
Според последния доклад на ООН, светът е напът да надхвърли критичния праг на затопляне от 1,5°C още през 2026 г., много по-рано от предишните прогнози. Въпреки националните обещания, глобалното затопляне се очаква да достигне между 2,3°C и 2,5°C, което налага спешни и по-мащабни съкращения на емисиите.
Снимка: Пиксабей
Светът е изправен пред провал в постигането на основната цел от Парижкото споразумение – ограничаването на повишаването на температурите до 1,5 градуса по Целзий. Според последните данни от Програмата на ООН за околната среда (UNEP), този праг вероятно ще бъде преминат много по-скоро от очакваното.
На 3 ноември 2025 г. ООН публикува нов доклад, който съдържа най-ранната прогноза досега: критичната граница от 1,5°C вероятно ще бъде надхвърлена още през 2026 г. Това развитие подчертава бавните действия на държавите за ограничаване на парниковите газове, които продължават да затоплят планетата.
Водещият автор на доклада, Ан Олхоф, посочва, че рязкото намаляване на емисиите днес може единствено да забави момента, в който ще бъде премината границата от 1,5 градуса.
„Ще бъде трудно този процес да се обърне – необходими са по-бързи и по-мащабни съкращения на емисиите, за да се минимизира превишаването на целта“
— UNEP
Олхоф допълва, че въпреки всички усилия, преминаването на този праг
„но вече не можем напълно да го избегнем“
— Ан Олхоф, водещ автор на доклада
Недостатъчен напредък и рекордно затопляне
Парижкото споразумение от 2015 г. задължи страните да ограничат повишаването на средната глобална температура до 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива, като се стремежът е към 1,5 градуса. Въпреки това, дори при изпълнение на последните национални обещания за намаляване на емисиите, прогнозите остават тревожни. Очакванията са, че светът ще се затопли с между 2,3°C и 2,5°C.
Това е само с около 0,3°C по-малко от оценките на ООН от преди година, което показва, че новите планове, включително тези на Китай – най-големият източник на CO₂ – не са довели до съществен напредък. Пекин обеща през септември да съкрати емисиите си със 7–10% до 2035 г. спрямо пиковите им нива. Анализатори отбелязват, че много държави предпочитат да поставят по-умерени цели, за да ги изпълнят по-лесно.
Контекстът на климатичните данни е още по-обезпокоителен. Доклади сочат, че предишните години (2023 и 2024) вече са регистрирани като най-горещите в историята на измерванията, като 2024 г. е най-горещата година от 125 000 години насам. В същото време, нивата на CO2 в атмосферата продължават да растат, като през май 2024 г. достигнаха 427 ppm, което е значително над прединдустриалните 280 ppm.
Натиск преди COP30 и европейски действия
Тези констатации засилват натиска върху участниците в климатичната конференция на ООН COP30 този месец. Страните трябва да обсъдят как да ускорят предприемането и финансирането на по-решителни действия за овладяване на глобалното затопляне.
В отговор на спешността, на 2 ноември 2025 г. Европейският парламент прие нова резолюция. Тя настоява за по-строги мерки за намаляване на емисиите в рамките на ЕС, включително забрана за нови проекти с изкопаеми горива и увеличение на финансирането за адаптация към климатичните промени.
Въпреки призивите за радикални мерки, съществуват различни гледни точки. Някои икономически анализатори смятат, че прекомерно строгите мерки за намаляване на емисиите могат да доведат до икономически спад и загуба на работни места, особено в развиващи се страни. От друга страна, учени и екологични организации предупреждават, че дори и временно надвишаване на 1,5°C може да причини необратими последици за биоразнообразието и климата, настоявайки за незабавни и радикални действия.
