Бизнес активността в еврозоната се свива неочаквано през април поради геополитическото напрежение

Бизнес активността в еврозоната отчита неочаквано свиване през април. Основната причина е въздействието на конфликта между САЩ, Израел и Иран. Това напрежение подкопава потребителското търсене и стимулира ръст на цените. Данните са от най-новото проучване на „Хамбург къмършъл банк“ (HCOB). Проучването е съставено от „Ес енд Пи Глоубъл“ и разпространено от Ройтерс.

Предварителният композитен индекс на мениджърите по доставките (PMI) спадна до 48,6 пункта. Този показател отразява общите нагласи на бизнеса в региона. През март индексът беше на ниво от 50,7 пункта. Стойност под 50 пункта сигнализира за икономическо свиване. Това се случва за първи път от 15 месеца насам. Анализаторите очакваха по-умерено понижение до 50,1 пункта.

Търсенето на услуги в еврозоната отбелязва сериозен спад. Този негативен тренд е само частично компенсиран от растеж в промишлеността. Инвеститорското доверие в еврозоната отслабва директно заради несигурността около конфликта в Иран. Проучването показва, че политическата нестабилност влияе негативно върху дългосрочните планове на компаниите.

„Еврозоната е изправена пред задълбочаващи се икономически проблеми, причинени от войната в Близкия изток, което представлява сериозно главоболие за политиците“, заяви главният икономист на „Ес енд Пи Глоубъл“ Крис Уилямсън.

Уилямсън предупреждава за нови рискове пред икономиката. Недостигът при доставките заплашва да забави растежа още повече. Това оказва допълнителен натиск за повишение на цените през идните седмици. Индексът на цените на суровините скочи до 68,4 пункта. Това е най-високото му равнище от края на 2022 година насам.

Секторът на услугите страда най-тежко от текущата криза. Индексът в този сегмент се понижи до 47,4 пункта. Търсенето на услуги отчита най-рязък спад от октомври 2023 г. Индексът на новите поръчки също отслабна до 46,3 пункта. В същото време промишлеността показва известна устойчивост. Индексът на бизнес активността там нарасна до 52,2 пункта.

Въпреки активността, фабриките са изправени пред огромни производствени разходи. Индексът на производствените разходи в промишлеността достигна 76,9 пункта. Това е значителен скок спрямо нивото от 68,9 пункта през март. ЕЦБ предупреждава, че войната в Близкия изток създава риск от трайно по-висока инфлация в региона.

„ЕЦБ отново има незавидната задача да реши дали да повиши лихвените проценти предвид тревожната картина с инфлацията, или дали този скок в цените ще се окаже временен и вместо това трябва да се фокусира върху необходимостта да предотврати по-дълбок икономически спад“, отбелязва Уилямсън.

Икономистът Борис Петров предупреждава за реален риск от рецесия. Според него еврозоната ще се свие, ако конфликтът не спре до май 2026 г. Пазарите вече очакват четири увеличения на лихвите през тази година. Първото вероятно ще бъде през юни. При ескалация на напрежението са възможни по-агресивни сценарии, подобни на тези от 2022 г.

Германия, най-голямата икономика в блока, също премина в зоната на свиване. Композитният PMI индекс там падна до 48,3 пункта. Услугите в страната отслабват рязко до 46,9 пункта. Във Франция активността намаля до 47,6 пункта. Секторът на услугите във втората по големина икономика пада най-бързо от 14 месеца.

Европейската комисия планира мерки за укрепване на пазарната устойчивост. Приоритетите за 2026 г. включват 25% намаляване на административната тежест. За малките и средните предприятия облекчението трябва да достигне 35%. Доц. Николай Крушков обаче смята, че европейските лидери подценяват стратегическите рискове. Според него придържането към позитивни сценарии затруднява адекватния отговор на кризата.