Омбудсманът Велислава Делчева настоява за спешна защита на реституционните права върху земеделските земи

Омбудсманът Велислава Делчева предприе решителни действия за защита на собствеността в България. Тя изпрати официално становище до председателя на 52-рото Народно събрание Михаела Доцова. Документът е адресиран директно и до министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Министърът на правосъдието Николай Найденов също получи препоръките на обществения защитник. Становището е изпратено и до Даниел Панов, председател на УС на Националното сдружение на общините в Република България.

Основният акцент в искането е защитата на признатите реституционни права на гражданите. Делчева настоява за спешни законодателни и организационни мерки. Те са свързани с изтичането на ограниченията за разпореждане със земи от остатъчния поземлен фонд. Отпадането на ограниченията за разпореждане със земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ създава риск за реституционните процедури. Делчева предупреждава, че това намалява ресурса за обезщетяване на собствениците.

Отпадането на ограничението за разпореждане със земите от остатъчния поземлен фонд намалява гаранциите гражданите да получат земя в изпълнение на актовете за признатите им от държавата права.

Омбудсманът Велислава Делчева припомня историческия контекст на проблема. Либерализирането на режима през 2010 г. доведе до масова разпродажба на земи. Това наложи въвеждането на мораториуми през 2015 г. и 2020 г. Всяко отслабване на контрола в условия на неприключила реституция вреди на гражданите. Подобни казуси изискват бърза намеса от страна на законодателната власт. Омбудсманът призова Народното събрание за спешни законодателни решения по редица натрупани проблеми.

В регистрите продължават да фигурират имоти с признато право на възстановяване в стари граници. Тези земи фактически се владеят от собствениците, но формално са общинска собственост. Върховният касационен съд постановява, че земите с признато право на възстановяване не са част от остатъчния фонд. Съществува реален риск от неправомерни разпоредителни сделки от страна на общините.

При разпоредителни сделки от общината със земи – частна собственост, неправомерно включени в остатъчния поземлен фонд, се увеличава вероятността от възникване на конфликти и въвличане на собствениците в съдебни спорове, подкопава се правната сигурност и конституционният принцип на правовата държава.

Ситуацията има и международно измерение. Европейският съд по правата на човека определя забавянето на поземлената реституция като системен проблем. Това се счита за прекомерна намеса в правото на собственост. Решенията на ЕСПЧ са под засилено наблюдение от Комитета на министрите към Съвета на Европа.

Продължителното неизпълнение на решенията на органите по поземлената собственост и на съдебните решения е квалифицирано от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) като системно нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи поради прекомерна намеса в правото на собственост.

Проблемът с реституцията продължава вече повече от 30 години. Мораториумът върху разпореждането с остатъчния поземлен фонд изтича в края на 2025 година. Това прави исканията на омбудсмана изключително актуални. Общините често настояват за по-голям ресурс за местно развитие. Собствениците обаче виждат в ограниченията единствената защита на своите права. Омбудсманът настоява за строителна забрана върху Боянското блато в подобен контекст на защита на обществения интерес.

Делчева препоръчва възстановяване на ограничителния режим по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Тя иска определяне на краен срок за приключване на реституцията. Необходимо е и ускоряване на промените в Законопроект № 47-202-01-31/02.06.2022 г. Защитата на тези права е въпрос на възстановяване на общественото доверие в държавата.