Невероятната история на жените от Белово: Бунтът срещу Хафъз паша в Априлското въстание

Белово заема ключово място в историята на Априлското въстание. Тук революционният дух пламти в продължение на 23 дни. Това е най-дългият период на организирана съпротива преди окончателното потушаване на бунта. Селото и неговият революционен комитет играят решаваща роля в събитията от 1876 година.

Възрожденският дух в региона се заражда дълго преди началото на въстанието. Местните жители са притежавали специален статут, даден им от бея на Саранбей. Този статут е бил тясно свързан с икономическото значение на селището. Белово е било център за производство на ценен за Османската империя метал.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово, разказва за тези времена:

Когато около 1800 година на два пъти маданите са разбити от кържалиите и спира производството на желязо, той ги вика в Саранбей и им обяснява как да укрепят селото си и им позволява да носят оръжие, защото те са произвеждали метал, важен за империята.

Строежът на железопътната линия на Барон Хирш внася допълнителна промяна в мисленето на хората. Модерната инфраструктура отваря нови хоризонти пред местното население. Велики революционери като Васил Левски и Георги Каблешков веднага оценяват това стратегическо предимство. Железницата помага на българите да скъсат с оковите на старите нрави и предразсъдъци.

Севдалина Попова, директор на музея в Белово, споделя:

Още Васил Левски, след него Каблешков са осъзнали, че железницата е онова полезно нещо, което ще издигне българина морално и в психологическо отношение ще го накара да счупи тези окови на старите нрави.

Особено интересна е социалната структура в Белово по това време. Мъжете често отсъстват от домовете си заради работа в горите. Те се занимават с добив и търговия на дървен материал за нуждите на железницата. Това налага жените да поемат отговорността за домакинствата и вземането на важни решения.

Мъжете на голямо Белово работят по цяла седмица, добиват дървен материал в гората. Жените са сами в къщи, т.е. те са достатъчно еманципирани цяла седмица да взимат решения.

Именно тази еманципация води до един от най-невероятните епизоди в края на въстанието. В Белово пристига Хафъз паша, известен с жестокостта си при разгрома на Панагюрище. Въпреки платените от селото суми за пощада, пашата започва репресии. Той нарежда обесването на младия Кочо Курта. Бельовките нападат турския наказателен отряд, въоръжени само с тигани и сопи.

И Хафъз паша, за да не се случи кръвопролитие, между другото турците се съобразяват с това, че тук има телеграф и има чужденци и каквото и да направят, веднага се чува в Европа, и той свалил Кочо Курта от бесилото и успокоил жените.

Пашата прави още два опита да изпълни присъдата. При последния опит яростта на жените достига своя връх. Те буквално пребиват част от турските войници. Подобно на други жените героини в Априлското въстание, бельовките показват нечувана смелост.

И се опитал трети път да обеси Кочо. Тогава жените наистина нападнали и Хафъз паша си повел десетина войника със счупени глави и разкървавени носове.

Случката остава в паметта на поколенията като истинско чудо. Някои очевидци дори твърдят, че са видели божествени знамения по време на сблъсъка. Хафъз паша е принуден да отстъпи пред решителността на невъоръжените жени. Днес Белово продължава да пази спомена за своята 23-дневна свобода и за подвига на своите майки и съпруги.