Забравените героини на Априлското въстание: Жените, които се биха за свобода
Историята на жените, които се биха наравно с мъжете в Априлското въстание. Научете за подвига на Елена Грънчарова, Христина Хранова и другите забравени героини.
Сестрата на Ангел Кънчев - Кина, пренася в косите си писмата на Ботев и четниците до близките им заедно със сестра си Иванка. Елена Грънчарова спасява Горна Оряховица от черкезки и башибозушки орди със смелостта си пред пашата и заптиетата. Христина Хранова се бие наравно с мъжете в Батак и мълвата разказва, че преди това е присъствала и на обесването на Левски, облечена в овчарски ямурлук. Бяла Бона Станчева от Търново надавала ухо на разговорите на турски чиновници, търговци и чужди консули, за да предаде информацията на бунтовниците.
Априлското въстание от 1876 година остава в паметта ни с образите на велики мъже. Всички познават Георги Бенковски, Панайот Волов, Захари Стоянов и Георги Икономов. Историята често споменава и Райна Попгеоргиева. Тя ушива главното въстаническо знаме в Панагюрище. Но в сянка остават десетки други жени. Тези героини участват активно в подготовката на бунта. Някои от тях влизат в преки бойни действия. Други шпионират врага или пренасят оръжие. Априлското въстание е истинско общонародно дело, в което жените играят ключова роля. Това събитие определя националния характер и стремежа към свобода. Можете да научите повече за националния характер на въстанието в нашите материали.
Елена Грънчарова е една от най-ярките личности в Горна Оряховица. Тя измисля хитър план за пренасяне на оръжие. Нейният девер доставя пушки и барут от Румъния. Елена използва погребението на своята свекърва за прикритие. Тя скрива оръжието под дрехите на жените. Те носят табли, чинии и лъжици за обреда. Така заптиетата не подозират нищо. По-късно тя спасява града от башибозушки банди. Елена събира жените и отива при Реуф паша във Велико Търново. Тя дори изтегля сабята му от ножницата. Пашата е силно впечатлен от нейната смелост. Той подарява на Елена Грънчарова златния си пръстен. Две роти войници придружават жените, за да въведат ред в града.
Христина Хранова също оставя ярка следа в историята. Тя е дъщеря на Храно Овчаря от село Клисура. Христина пренася тайни писма, предрешена в мъжки дрехи. Тя следва указанията на Васил Левски. Легендата разказва, че тя присъства на неговото обесване. Христина се бие в Батак по време на въстанието. Тя оцелява от клането и продължава своята борба. Участва в Руско-турската война и в Сръбско-българската война. Христина Хранова получава пожизнена пенсия за своите военни заслуги едва през 1918 година. Тя се впуска и в Междусъюзническата война.
Дъщерите на Бачо Киро проявяват невероятна смелост на крехка възраст. Димитра и Ирина се включват в четата на Цанко Дюстабанов. Техният баща ги изпраща на бойното поле лично.
„Приеми (…) и моите две любими дъщери в редовете на твоята дружина, защото аз не ще имам време да стоя дома и да ги вардя от варварите. По-добре да умрат на бойното поле, отколкото да попаднат в ръцете на немилостивия азиатец.“
Димитра е само на 15 години. Тя посича със сабя водача на турската потеря Юсуф ага. По-късно тя се омъжва за даскал Петър Даскалов. Нейният син се сродява с рода на Александър Дюма. Сестра ѝ Ирина се омъжва за сина на Филип Тотю.
Мария Ганева от Карлово ушива знамето на местния комитет. Самият Васил Левски ѝ целува ръка за това дело. Дизайнът на знамето е нейна идея и на Ангел Кънчев. По-късно Панайот Волов поръчва втори такъв байрак. Той е развян в Панагюрище от Георги Бенковски. Знамето на Райна Княгиня е изработено по модела на карловското. Мария Ганева е арестувана, но по-късно освободена. Тя участва и в боевете на Шипка като медицинска сестра.
В Хвърковатата чета на Бенковски има само една жена. Това е Мария Сутич, съпруга на Иван Сутич. Тя преминава през всички трудности на похода. След разгрома на въстанието тя е изтощена. Мария моли съпруга си да я убие. Той отказва да стори това. Захари Стоянов спира други четници да изпълнят молбата ѝ. В крайна сметка тя е освободена след намеса на консули.
Трагедията на Ана Козинарева от Клисура е разтърсваща. Тя помага в подготовката, като шие униформи. Когато башибозуците нахлуват, тя не вижда спасение. Ана Козинарева хвърля трите си деца в кладенеца и скача след тях с бебето си. Тя избира смъртта пред позора и мъченията. Американският журналист Макгахан сравнява такива българки с Жана д’Арк. В Батак други жени се бият в църквата с голи ръце.
Разузнаването също разчита на женската интуиция. Бяла Бона от Търново използва своя хан за събиране на информация. Тя подслушва турски чиновници и дипломати. Малтица прави същото в своята известна кръчма. Сестрите на Ангел Кънчев, Иванка и Кина, са изключително изобретателни. Иванка и Кина Кънчеви пренасят тайни писма в буйните си коси. Те се качват на парахода „Радецки“ с Ботевата чета. Благодарение на тях са запазени прощалните писма на четниците. Те предават и писмото на Ботев до Венета.
Предстоящата 150-годишнина от въстанието ще бъде отбелязана мащабно. В Панагюрище ще се проведе национална конференция през 2026 година. Там ще бъдат дискутирани образите на жените в епопеята. Проф. Димитър Димитров определя въстанието като голяма опера на историята ни. Тази оценка бе дадена по време на разговор във Велико Търново. Образите на жените героини остават вечен пример за саможертва.
