Народното събрание прие ключови промени в закона за нефта и нефтопродуктите
Народното събрание прие промени в закона за нефта, позволяващи на държавата да защитава енергийната сигурност чрез надзор над критичната инфраструктура.
Народното събрание гласува важни промени в законодателната рамка на страната. Депутатите приеха изменения в Закона за административното регулиране на икономическите дейности. Тези промени са пряко свързани с нефта и продуктите от нефтен произход. Процедурата премина през първо и второ четене в едно пленарно заседание. Това подчертава спешния характер на приетите текстове. Инициативата за тези промени дойде от народни представители от „Прогресивна България“.
Държавата вече има право да предприема временни защитни мерки за обществения интерес. Тези действия са насочени към гарантиране на националната енергийна сигурност. Новите текстове засягат дружествата, които търгуват с нефт и нефтопродукти. Това е особено важно, когато тези компании снабдяват пазара с горива. Чрез тези промени държавата засилва своя контрол върху критичните енергийни ресурси.
Законодателните промени дефинират ясно обектите на критичната инфраструктура. Те включват стратегически обекти със значение за националната сигурност. Тези обекти работят в сектор енергетика. Тяхната дейност обхваща производството и преработката на нефт. Също така се включват обработката, съхраняването и търговията с енергийни продукти. Преносът на нефт по тръбопроводи също е обект на засилен контрол.
Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията ще упражнява директен надзор. Този надзор се осъществява по реда на новоприетия закон. Държавният контрол цели да предотврати кризи в снабдяването. Това е част от по-широката стратегия за енергийна независимост. Подобни теми бяха дискутирани, когато Народното събрание отхвърли ветото на президента по други въпроси.
Контекстът на тези промени е свързан с решение на Конституционния съд. Решението е от 21 юли 2026 г. С него бяха отменени разпоредби за назначаване на особен управител. Съдът ги обяви за противоконституционни в частта за критичната инфраструктура. Това създаде правен вакуум, който настоящите промени трябва да запълнят.
Вносителите обръщат специално внимание на две големи дружества. Става въпрос за „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл – България Бункер“ ЕООД. След решението на съда липсваше правна възможност за особен търговски управител. Тези компании извършват основно търговия с енергийни продукти. Собственикът ПАО „Лукойл“ можеше да поеме управлението им чрез дъщерното си дружество.
Съществува реален риск за блокиране на дейността на тези фирми. Те попадат под специфични дерогации за групата „Лукойл“. Ако управлението премине изцяло към едноличния собственик, има заплаха за пазара. Новите законови текстове целят да предотвратят подобни икономически сътресения. Това е важно за стабилността на целия енергиен сектор в България.
Народното събрание разгледа и други важни въпроси по време на заседанието. Депутатите приеха процедурни правила за избор на ръководство на НЗОК. Те касаят позициите на управител и подуправител на Здравната каса. Срокът за внасяне на кандидатури е определен до 12 август 2026 г. Тези правила гарантират прозрачност при избора на ключови фигури в здравеопазването.
Валидността на становищата за присъединяване на вятърни централи се удължава значително. Парламентът прие допълнение в Закона за енергията от възобновяеми източници. Новият срок е девет месеца, докато старият беше едва три месеца. Тази промяна е свързана с ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост. Тя ще улесни инвеститорите в сектора на зелената енергия.
Всички тези промени се случват в контекста на финансовата стабилност. Припомняме, че по-рано парламентът прие окончателно бюджета за 2026 година. Това дава необходимата рамка за изпълнение на държавните политики.
Депутатите гласуваха и по Закона за държавния служител. Проектът на Министерския съвет беше приет на първо четене. В същото време предложенията на „Демократична България“ не бяха подкрепени. Те не получиха достатъчно гласове в пленарната зала.
В края на заседанието беше гласувано решение за висшето образование. Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ ще разшири своята дейност. В град Добрич ще бъде открит нов филиал на висшето училище. Това ще предостави нови възможности за обучение на студентите в региона.
