Парламентът прие окончателно бюджета за 2026 г. с дефицит от 5,7 на сто

Народното събрание прие окончателно на второ четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 година. Депутатите гласуваха финансовата рамка след дълги дебати в пленарната зала. Министерският съвет внесе проекта на 1 юли 2026 г., а първото четене премина на 15 юли. Основният параметър в документа е планираният дефицит от 5,7 на сто.

Народните представители определиха таван за новия държавен дълг. Максималният размер на поетия дълг през 2026 г. може да достигне 10,1 млрд. евро. Тази сума включва заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE. Средствата ще подкрепят укрепването на отбранителната индустрия в страната. Общият размер на държавния дълг в края на 2026 г. не трябва да надвишава 37,7 млрд. евро. Минималният фискален резерв към 31 декември същата година е фиксиран на 2,6 млрд. евро.

Важна промяна засяга доходите на работещите. Депутатите решиха минималната работна заплата да остане 620 евро до приемането на нов механизъм. Министерският съвет трябва да предложи нова уредба по предложение на финансовия и социалния министри. Дотогава възнаграждението се запазва на достигнатото ниво. В същото време минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро от 1 януари 2026 г.

Министерският съвет по предложение на заместник-министър председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика одобрява законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната, като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г.

От 1 август 2026 г. влизат в сила нови правила за държавните служители. Те ще започнат да заплащат лични осигурителни вноски. Разпределението между осигурителя и служителя ще бъде в съотношение 80:20. Законът гарантира, че чистите месечни възнаграждения няма да падат под нивата от юли 2026 г. Това важи за служителите по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт. Тези финансови рамки допълват решенията за мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.

Бюджетът предвижда значителни средства за социална подкрепа. От 1 август средномесечният доход за помощ при бременност става 466 евро. Същата граница важи за месечните помощи за отглеждане на дете до една година. Детските надбавки в пълен размер ще се получават при доход до 415 евро. При доход между 415,01 и 466 евро семействата ще взимат 80 на сто от помощта. Тези плащания продължават до завършване на средно образование или 20-годишна възраст.

Парламентът утвърди и нови данъчни облекчения за деца. За едно ненавършило пълнолетие дете сумата за приспадане е 3067,75 евро. За две деца облекчението е 6135,50 евро. Семейства с три и повече деца ще приспадат 9203,25 евро от данъчната основа. За дете с увреждания сумата е фиксирана на 6135,50 евро. Тези мерки целят да облекчат финансовата тежест върху родителите през следващата година.

Промените в Кодекса на труда дефинират по нов начин трудовия стаж. От 1 януари догодина един ден стаж ще се признава само при пълно работно време. При непълна заетост изчисленията ще бъдат пропорционални. Една година стаж ще изисква точно 12 зачетени месеца. До края на 2026 г. ще важи досегашният ред за определяне на правата по Кодекса на труда.

Бюджетните организации ще спазват строги ограничения. Депутатите забраниха планирането на средства за празненства и развлекателни прояви. Това включва коледни партита и спортни събития за служителите. Ръководителите на държавни органи и политическите кабинети няма да получават бонуси за резултати. Заплатите в МВР, НСО и армията запазват нивата си без автоматична индексация.

В рамките на заседанието беше разгледан и Закона за административното регулиране на икономическите дейности. Парламентът прекрати правомощията на Пламен Тончев като председател на Комисията по досиетата. Депутатите приеха на първо четене и промени в Закона за енергията от възобновяеми източници. Те са част от Реформа C4.R6 по Плана за възстановяване и устойчивост. Целта е намаляване на административната тежест при инвестиции в енергетиката.