Бюджетната комисия прие план-сметката за 2026 г. след 12-часов маратон
Парламентарната комисия по бюджет одобри проекта за 2026 г. Рамката предвижда дефицит от 5,7% и нов дълг до 10,1 млрд. евро.
Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на второ четене проекта на държавния бюджет за 2026 година. Депутатите заседаваха повече от 12 часа по време на маратонското заседание. Те обсъдиха детайлно финансовата рамка на страната за по-следващата година. Преди това Бюджет 2026 влезе за обсъждане в комисията при сериозни политически дебати.
Основните параметри на финансовия план предвиждат бюджетен дефицит в размер на 5,7%. Приходите в държавната хазна са заложени на 49,6 млрд. евро. Общите разходи на страната за годината ще достигнат 56,8 млрд. евро. Икономическият растеж на България се очаква да бъде 2,6%. Средногодишната инфлация според официалните прогнози ще достигне 4,3%.
Народните представители разгледаха общо 69 предложения между първо и второ четене. Мнозинството в комисията отхвърли голяма част от направените искания. Социалните плащания и помощите за семейства остават без планирано увеличение. Депутатите не подкрепиха по-високи майчински или нови данъчни облекчения за деца. Еднократната помощ за ученици също не бе променена в новия бюджет.
Управляващото мнозинство аргументира тези откази с необходимостта от дългосрочно планиране. Подобни социални мерки ще бъдат приоритет при подготовката на бюджета за 2027 година. По този начин се цели запазване на фискалната дисциплина през следващия отчетен период. В момента фокусът остава върху макроикономическата стабилност.
Ключово решение на комисията е отлагането на промените в Кодекса на труда. Те се отнасят до почасовото изчисляване на трудовия стаж. Тези правила ще влязат в сила едва на 1 януари 2027 г. Управляващите твърдят, че мярката ефективно ще ограничи сивата икономика. Опозицията и синдикатите обаче се противопоставиха остро на тази промяна. Те смятат, че трудови реформи не трябва да се извършват през бюджетния закон.
Комисията отхвърли и предложенията за промени в данъчните закони. Прагът за регистрация по ДДС няма да се вдига на 85 000 евро. Предложенията за по-високи такси върху хазартния бизнес също бяха отхвърлени от мнозинството. Рекламата на хазартни игри няма да бъде забранявана чрез текстовете в този закон. Депутатите не приеха и идеите за по-нисък дефицит и ограничаване на новия дълг.
Големи спорове предизвика механизмът за определяне на минималната работна заплата. Управляващите премахнаха действащия автоматичен механизъм за нейното изчисляване. Те обещаха изработването на нова система, която да отговаря на европейските директиви. Опозицията предупреди за сериозни рискове пред доходите на най-нископлатените работници в страната.
Една от одобрените реформи засяга директно управлението на държавните предприятия. Броят на членовете в техните управителни съвети се намалява драстично. Вместо досегашните петима, те вече ще бъдат само трима души. Изключение се прави единствено за стратегическите дружества. Те ще могат да запазят сегашния си петчленен състав.
Държавният бюджет за 2026 г. включва и целеви средства за важни обекти. Научният институт „Западни покрайнини“ ще получи финансиране от 51 100 евро. За ремонт на Паметника на свободата на връх Шипка са предвидени точно 2 млн. евро. Тези средства трябва да осигурят реставрацията на историческия монумент.
Финансовата рамка определя максимален нов държавен дълг от 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен и заем по европейския инструмент SAFE. Парите са предназначени за укрепване на родната отбранителна индустрия. Общият държавен дълг ще достигне 37,7 млрд. евро. Това представлява около 30,1% от брутния вътрешен продукт на страната.
След одобрението в бюджетната комисия, Бюджет 2026 влиза за разглеждане в пленарна зала. Народните представители ще вземат окончателното решение при гласуването на второ четене. Предстои финализиране на процедурата по приемане на държавната план-сметка.
