Министерство на здравеопазването планира по-малко доплащане от пациентите и спасяване на проекти за 56,7 млн. евро

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова представи своя екип и очерта критичните проблеми в сектора. Тя нарече завареното положение в министерството „тежко наследство“. Още в началото на своя мандат тя изиска пълен доклад за състоянието на системата. Резултатите показват сериозни финансови затруднения в държавните лечебни заведения. **Дълговете на държавните болници към 31 март 2026 година достигат общо 426 млн. евро**. От тази сума над 21 млн. евро представляват просрочени задължения.

Общо 17 болници в страната обслужват кредити към пет различни банкови институции. Повечето от тези финансови договори са сключени с една и съща банка. Министър Ивкова вече проведе срещи с представителите на държавата в болничните бордове. Тя разпореди на 64 държавни болници да предоставят ежемесечни отчети за своята дейност. Целта е постигане на финансова стабилност и избягване на нови загуби за държавата. При незадоволителни резултати е възможно освобождаване на болнични ръководители.

Към момента по общи задължения водещи позиции очевидно заемат най-големите болници в странта, но те имат и най-голям пациентопоток, съответно най-големи разходи. Това са „Св. Георги“ в Пловдив, Александровска и Пирогов, но за тях е докладвано, че нямат пък просрочени задължения.

**Проекти на обща стойност 56,7 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост са в риск**. Почти няма проект в министерството, който да не е съпътстван от сериозни затруднения. Ивкова обеща да провери кои от тези средства все още могат да бъдат спасени. Забавянията в изпълнението са се натрупали през последните три години. Властите ще търсят персонална отговорност за неусвоените финансови ресурси.

Сред застрашените инвестиции са проектите за въздушни линейки и центровете за инсулти. Модернизацията на психиатричната помощ и изграждането на цифрова платформа за диагностика също са под въпрос. Единственият проект без затруднения е този за специализация на млади лекари. Обмисля се въвеждането на единен национален изпит за специализация в страната. Това ще подобри качеството на медицинското образование.

Профилактиката и превенцията остават водещи приоритети за новото ръководство на министерството. Това включва разширяване на неонаталния скрининг и политиките за психично здраве. Националната здравна карта ще бъде актуализирана и напълно дигитализирана в кратки срокове. Приложението „еЗдраве“ ще получи нови функционалности за улеснение на потребителите. Дигитализацията е ключова за прозрачността на плащанията в системата.

Министър Ивкова анонсира цялостно преразглеждане на лекарствената политика в България. Заместник-министър Петко Салчев ще отговаря за идентифицирането на пробойните в системата. Той подчерта, че пазарът на лекарства в страната е свръхрегулиран. Това често води до изкривявания и недостиг на важни медикаменти. Създава се работна група за промени в нормативната уредба.

**Намаляването на доплащанията от джоба на пациентите е основна цел за екипа на Ивкова**. Салчев посочи примера с лекарствата за сърдечноболни пациенти. Намаленото доплащане преди две години облекчи гражданите без тежък удар върху бюджета. Анализи показват, че доплащанията в България са сред най-високите в Европейския съюз. Голяма част от тези разходи са за лекарства и медицински изделия в аптеките.

Експертите предлагат по-широко реимбурсиране и използване на генерични продукти за поевтиняване на лечението. По-строгият контрол върху разходите е задължителен за стабилизиране на здравния сектор. Централизираните обществени поръчки могат да намалят разликите в цените на скъпите лекарства. Министърката изрази възмущение от разликите в цените, на които болниците купуват медикаменти.

Проектът за Национална детска болница среща нови сериозни пречки пред своята реализация. Изграждането на обекта не е напреднало съществено през последните три години. Ивкова изрази амбиция да ускори този процес въпреки текущите правни затруднения.

Тръжната процедура за проектирането на Националната детска болница в момента е спряна, тъй като има жалба, внесена в Комисията за защита на конкуренцията.

Здравното министерство ще работи за разширяване на пакетите за извънболнична помощ. По-високото покритие от НЗОК за социалнозначими заболявания е сред обсъжданите мерки. Това ще намали натиска върху болничния сектор и финансовите разходи на пациентите. Интегрирането на нови модели на реимбурсиране е част от дългосрочната стратегия. Промените ще се фокусират върху достъпността и финансовата предвидимост на лечението за всички граждани.