Катя Ивкова: Директори на държавни болници взимат огромни заплати при милиони дългове

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова представи тревожни данни за финансовото състояние на държавните лечебни заведения в България. Държавните болници са натрупали общи задължения в размер на 426,2 милиона евро към края на март тази година. От тази сума 21,3 милиона евро вече представляват просрочени плащания. На този фон ръководните кадри в болниците получават възнаграждения, които често надвишават заплатата на ресорния министър.

По време на пресконференция министър Ивкова подчерта фрапиращия контраст между дълговете и доходите на управлението. Членовете на управителните съвети получават месечно между 2000 и 4500 евро. В определени случаи общото възнаграждение достига до 8000 евро. Това прави доходите на някои директори по-високи от тези на самия принципал на министерството.

„Членовете на съветите на директорите получават между 2000 и 4500 евро на месец, за да представляват държавата. Някои от тях са служители в самото здравно министерство. Понякога общото възнаграждение достига около 8000 евро, което е повече от това на принципала на министерството“, обясни Ивкова.

Министерството вече изиска спешен анализ за работата на ръководствата във всички 64 търговски дружества под негова шапка. Днес изтича крайният срок за изготвяне на доклада от специализираната дирекция „Публични предприятия и управление на собствеността“. Ведомството въвежда и задължителни ежемесечни срещи за затягане на контрола върху дълговете на държавните болници.

Общият размер на изтеглените банкови кредити от лечебните заведения възлиза на 187,3 милиона лева. Общо 17 дружества с над 50% държавно участие са сключили договори за заеми. Министър Ивкова изрази притеснение, че повече от половината кредити са концентрирани само в една финансова институция. През последното тримесечие нови заеми са изтеглили болниците в Перник, Видин и УСБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“.

Допълнителни данни от синдиката КТ „Подкрепа“ показват, че средното директорско възнаграждение е около 7303 лева. Най-високата отчетена заплата е в столичната болница „Майчин дом“, където достига 19 349 лева. Тези данни оспорват твърденията за масови заплати от 80 000 лева, но потвърждават високите нива на доходите в сектора. Законовият таван за тези възнаграждения не трябва да надвишава 12-кратния размер на минималната работна заплата.

Инициативният комитет „Бъдеще в България“ също алармира за социално разслоение в системата. Лекар-специализант получава средно едва 1180 евро на месец, докато административни директори достигат до 9300 евро. Този контраст демотивира младите кадри и създава напрежение в съсловието. Някои болнични мениджъри дори декларират лични спестявания над 1 милион лева.

Здравното министерство планира цялостна ревизия на финансовото управление. Целта е да се спре източването на средства и да се осигури по-справедливо разпределение на ресурсите. Новите мерки трябва да гарантират, че публичните средства се използват приоритетно за лечение на пациенти.