Горещите вълни могат да струват над 600 млрд. евро на европейските икономики
Проучване на Allianz Trade разкрива, че горещите вълни могат да нанесат щети за над 600 млрд. евро на европейските икономики. Очаква се спад на БВП с до 7% до 2030 г. и сериозен натиск върху публичните финанси.
Горещи вълни заливат Европа. Снимка: Виолина Христова
Екстремните горещини в Европа вече не са просто метеорологично явление. Те представляват сериозна заплаха за финансовата стабилност на целия континент. Проучване на „Алианц трейд“ (Allianz Trade) разкрива мащабите на този икономически проблем. Според доклада, горещите вълни могат да струват над 600 милиарда евро на европейските икономики. Тези загуби са резултат от отслабване на икономическия растеж и рязък спад на данъчните постъпления. Данните бяха публикувани днес и цитирани от Франс прес.
Икономическият растеж на най-засегнатите държави може да се свие с между 5 и 7 на сто до 2030 г. Тази прогноза се базира на климатичните данни за последните десет години. Анализаторите предвиждат сериозни финансови щети за водещите европейски сили. Франция може да загуби около 240 милиарда долара. Италия е изложена на риск от 147 милиарда долара загуби. Германия и Испания също ще понесат тежки удари съответно от 131 и 120 милиарда долара.
„Екстремните горещи вълни са структурен икономически риск, на който Европа е особено изложена“, отбелязва дъщерното дружество на германския застраховател „Алианц“.
Честотата на тези климатични събития нараства драстично в световен мащаб. От 80-те години на миналия век горещите вълни са се увеличили седем пъти. Средният брой смъртни случаи на епизод е скочил пет пъти. Човешката дейност засилва тези екстремни явления според научния консенсус. Изменението на климата предизвиква по-чести суши и наводнения.
Критичният праг за икономическата производителност е определен на приблизително 30°С. След тази граница ефективността на труда започва да спада рязко.
„почасовото производство намалява с около 1,30 долара за всеки градус в диапазона 30-35°C“
Това представлява около 3 на сто от средното почасово производство за периода 2014-2024 г. Топлинният стрес директно влияе върху пазара на труда и заетостта. Делът на загубените работни часове ще се увеличи до 2,2 на сто до 2030 г. За сравнение, през 1995 г. този показател е бил едва 1,4 на сто.
Фирмите се сблъскват и с по-високи оперативни разходи. Потреблението на енергия нараства с около 1,2 на сто за всеки допълнителен градус Целзий. Това намалява рентабилността на компаниите и може да доведе до стагфлационна динамика. Повишаването на цените и безработицата стават реални рискове за домакинствата. Инвестициите също постепенно се понижават заради несигурността.
Публичните финанси също са под огромен натиск. В държави като Франция данъчните приходи могат да намалеят с 1,8 на сто годишно.
„Свързаните с инфлацията трансфери, разходите за здравеопазване и спешните ремонти на инфраструктурата увеличават държавните разходи“, сочи проучването.
Бюджетният дефицит на Франция може да нарасне с допълнителни 2,2 на сто от БВП. Средното влошаване на бюджетния баланс в Европа се оценява на 0,5 на сто от БВП годишно. Информацията се потвърждава и от данни на БТА.
Ситуацията се влошава от актуалните климатични събития през настоящата година. В Гърция, Кипър, Турция и Италия температурите вече са с 10°C над сезонните норми. Тежки бури в Швейцария и Франция допълнително усложняват икономическата обстановка. Там са регистрирани най-малко седем смъртни случая при последните природни бедствия.
