Между розовата фланелка и сянката на историята: Погледът на „Кориере дела сера“ към България

Италианският всекидневник „Кориере дела сера“ представя старта на Джиро д’Италия в България като мащабен разказ. Изданието анализира колоездачната надпревара през призмата на историята, травмите и националната идентичност. Авторката Мария Серена Натале описва държава, която продължава да живее между Европа и Русия. България съществува в постоянно напрежение между миналото и бъдещето. Италианската журналистка рисува почти литературна картина на страната.

„Когато днес изтерзаните от усилието и от безмилостния климат на Балканите лица профучат по софийския булевард, посветен на „Освободителя“ Александър II“, пише „Кориере дела Сера“, „те ще са съшили в розовата нишка на Джирото хилядолетия история, градове от равнината и омагьосани планини, душата на България“.

Основната линия в материала представя България като място на едновременно съществуващи светове. Страната е своеобразен кръстопът между древност и съвременност. Колоездачите преминават покрай древни тракийски селища и модерни коктейл барове по Черно море. Българските градове показаха пълна готовност за това историческо спортно събитие.

Столицата София е град, който е натрупал епохи, стилове и спомени. Тя позволява да бъде измъкната от въртележката на икономическите и политическите кризи. Статията прави пряка препратка към романа на Георги Господинов „Времеубежище“. В тази „клиника“ човек избира най-подходящото десетилетие за своя вътрешен ритъм. В очите на италианската медия България е държава, в която миналото никога не си е тръгнало напълно.

Булевард „Цар Освободител“ води състезателите край катедралата „Свети Александър Невски“. Храмът е едновременно архитектурен символ и политически знак. За Кремъл той остава въплъщение на руската слава и православната мощ. Много българи все още възприемат Русия като „освободителка“. Благодарността към Москва не е изчезнала напълно от българското общество.

Дори по време на комунизма България запазва емоционална близост с Русия. Двете страни споделят кирилицата и православната традиция. Това историческо чувство влияе върху българската политика и днес. В момента обаче напрежението по границите расте. Гърци готвят блокада с трактори на пункт „Кулата“ в ранния следобед.

Материалът припомня есента на 1989 г. пред „Александър Невски“. Тогава десетки хиляди поискаха демокрация след падането на Берлинската стена. Тодор Живков падна от власт като най-верния съветски сателит. Той се опитваше да спре критиките на италианските комунисти срещу съветската репресия в Прага.

„След тази среща през 1973 г. Берлингуер оцелява при загадъчен атентат по пътя към летището в София – епизод, който и днес остава обвит в съмнения и политически сенки“.

България остава най-бедната държава в Европейския съюз според италианския всекидневник. Страната е изтощена от смени на правителства и корупция. Бойко Борисов е описан като бивш бодигард на Живков. Румен Радев е представен като политик с открито проруски позиции. Европейските медии вече коментираха неговата победа на изборите.

Радев създаде нова популистка левица, която спечели абсолютно мнозинство.

„В Европа нарастват опасенията, че България може да се превърне в нов център на евроскептицизма и проруското влияние, своеобразна балканска щафета на модела „Орбан“, пише още „Кориере дела сера“.

От Демократична България твърдят, че олигарси мигрират от Делян Пеевски към президента Радев. Това се случва на фона на продължаваща политическа криза. Изборният ден беше удължен заради огромни опашки от гласоподаватели. В същото време България запазва договора си с Украйна без промени.

Цветан Василев също заговори за евентуално завръщане в страната. Това може допълнително да промени политическата сцена. Джирото обаче остава важен икономически стимул. Има 100 милиона причини да харесваме състезанието заради неговия международен отзвук. България продължава да търси своя път между различните епохи.