Засилена охрана около Путин: Наблюдават домовете на приближените му и ограничават движението му

Кремъл предприема безпрецедентни мерки за сигурност около руския президент Владимир Путин. Европейска разузнавателна служба докладва за засилена лична охрана след поредица от убийства на висши военни. Докладът е цитиран от CNN и разкрива мащаба на новите защитни протоколи. Тези действия са продиктувани от опасения за възможен преврат и вътрешна нестабилност.

Новите мерки включват инсталиране на системи за наблюдение в домовете на близки сътрудници на руския президент. Персоналът на Путин вече не може да ползва обществен транспорт при придвижване до работа. Посетителите на Кремъл преминават през задължителна двойна проверка за сигурност. Лицата в непосредственото обкръжение на президента използват единствено телефони без достъп до интернет. Тези ограничения целят да предотвратят изтичането на чувствителна информация.

Докладът посочва, че движението на руския лидер е силно ограничено в последно време. Владимир Путин и семейството му избягват обичайните резиденции в Московска област и Валдай. Вместо това той прекарва седмици в модернизирани бункери в Краснодар. Този крайбрежен регион граничи с Черно море и предлага по-голяма изолация. Путин се страхува от преврат и покушение с дрон според източниците на европейското разузнаване.

Кремъл често публикува предварително заснети кадри, за да скрие реалното местоположение на президента. През 2026 г. той все още не е посещавал военни обекти на фронтовата линия. Това е рязка промяна спрямо неговите редовни пътувания през предходната 2025 г. Въпреки това Путин продължава да провежда официални срещи в контролирана среда. Наскоро той разговаря с чеченския лидер Рамзан Кадиров и иранския външен министър Абас Аракчи.

Убийството на генерал-лейтенант Фанил Сарваров на 22 декември 2025 г. в Москва промени протоколите за сигурност. Смята се, че украински агенти са извършили покушението в руската столица. Три дни по-късно Путин свика спешна среща с висшите служители по сигурността. Напрежението по време на този разговор е било осезаемо за всички присъстващи.

На срещата началникът на Генералния щаб Валерий Герасимов нападна шефа на ФСБ Александър Бортников. Герасимов обвини Федералната служба за сигурност в провал при защитата на офицерите. Бортников се оправда с критична липса на ресурси и персонал за изпълнение на задачите. Путин призова за спокойствие и нареди представяне на решения в рамките на една седмица.

Федералната служба за охрана (ФСО) разшири своя обхват върху още 10 висши командири от армията. Преди това службата охраняваше единствено Путин и Герасимов във военното командване. Сега елитните гардове пазят целия висш военен ешелон на Русия. Това решение е част от стратегията за предотвратяване на вътрешни заговори.

Секретарят на Съвета за сигурност Сергей Шойгу е обект на специално внимание в разузнавателния доклад. Той е описан като фигура, която е пряко свързана с риска от преврат. Шойгу запазва значително влияние сред висшето военно командване на страната. Това буди сериозно притеснение в политическото ръководство на Кремъл от началото на март 2026 г.

Ситуацията се усложнява от постоянните украински атаки с дронове дълбоко в руска територия. В началото на май 2026 г. дрон удари луксозна жилищна сграда в центъра на Москва. Инцидентът стана в западната част на града в ранните часове на понеделник. Кремъл определя тези действия като терористични актове и засилва ПВО защитата.

Военният парад на 9 май 2026 г. на Червения площад премина без тежка бронирана техника. На събитието отсъстваха ракети и танкове, което е нетипично за руската военна мощ. Това е петият парад от началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Решението за ограниченията е взето поради оперативни съображения и заплахи за сигурността.

На фона на тази терористична заплаха, разбира се, се предприемат всички мерки за свеждане на опасността до минимум.

Тези думи на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков потвърждават засилената охрана. Песков официално свързва мерките единствено с украинските военни заплахи. Той категорично отхвърля западните медийни репортажи за опасения от вътрешен преврат. Въпреки това данните от разузнаването сочат към по-дълбоки страхове в руския елит.

Икономическата цена на войната също оказва силен натиск върху режима. Редовните прекъсвания на мобилните данни в големите градове разгневиха дори пропутинските кръгове. Градският елит изразява недоволство от влошеното качество на живот и комуникациите. Западните държави оценяват руските загуби на около 30 000 убити и ранени всеки месец. Териториалните придобивки на фронтовата линия остават силно ограничени на фона на тези загуби.

Путин е особено нащрек за използването на дронове при евентуално покушение. Страхът от заговор сред руския политически елит остава водещ фактор за Кремъл. Службите за сигурност следят внимателно всяко движение на приближените до президента лица. Русия се опитва да запази стабилност в условия на нарастващо вътрешно и външно напрежение.