Икономиката на България отчита ръст, но потребителите свиват разходите си поради песимизъм

Българската икономика демонстрира неочаквана устойчивост през първите месеци на годината. Данните на Националния статистически институт показват сериозен напредък в промишлеността и услугите. Промишленото производство се завърна към растеж след дълъг период на спад. През март продукцията се увеличи с 5,8% спрямо предходния месец. Въпреки тези положителни сигнали, потребителите в страната остават силно притеснени. Изследванията показват, че българите са песимистично настроени към своето финансово бъдеще. Потребителското доверие спадна с 2,7 пункта през април.

Промяната в потребителското поведение е осезаема и мащабна. 55% от хората в България вече се отказват от покупката на маркови стоки. Високите цени принуждават домакинствата да преразгледат своите приоритети. Над 53% от анкетираните ограничават пазаруването на храни, които не са от първа необходимост. Снаксовете и захарните изделия често остават извън пазарските колички. Около 40% от гражданите избягват органични продукти и екологични опаковки. Тази тенденция се засилва, докато българинът свива разходите си в опит да спести средства.

Секторът на услугите отбелязва стабилен годишен ръст от 6,3%. Най-голям напредък се наблюдава в сферата на IT услугите и научните изследвания. Хотелиерството и ресторантьорството също допринасят за положителните икономически резултати. Строителството запазва своята възходяща траектория с годишен ръст от 7,7% през март. Промишленото производство отбелязва първия си значим ръст от много време насам. Годишното увеличение в този сектор достига 4,8% според статистическите данни.

Търговията на дребно в България постига рекордни нива в рамките на Европейския съюз. Годишното нарастване на оборотите от 12,4% е най-високото сред страните членки. През март търговците отчетоха повишение на оборотите с 2,1% на месечна база. Тези резултати идват въпреки негативните тенденции при цените на енергоизточниците. България е страната с най-голям ръст на цените на бензин и дизел в Европа. Това създава допълнителен натиск върху бюджетите на домакинствата.

Пазарът на недвижими имоти и автомобили остава изненадващо активен. Ипотечните заеми нарастват със стъпка от средно 300 млн. евро всеки месец. През януари общата сума на заемите беше 17 млрд. евро. До март тя достигна впечатляващите 17,6 млрд. евро. Това представлява ръст от близо 30% в сравнение със същия период на миналата година. Голямото харчене движи растежа, подкрепено от ниските лихви и очакванията за еврото. Продажбите на автомобили също растат, като през април са реализирани 18 028 сделки.

Фискалното състояние на страната обаче буди сериозна тревога сред експертите. Дефицитът за април достигна най-високата си стойност за последните 15 години. Петър Витанов предупреждава за риск от бюджетен дефицит над 7%. Премиерът Радев настоява за изготвянето на реалистичен бюджет, базиран на реални възможности. Клисурски твърди, че правителството е успяло да удържи ръста на дефицита през април. Въпреки това политическата формация „Прогресивна България“ планира увеличение на тавана на дълга за 2026 г.

България получи глътка въздух чрез отсрочка за реформи по Плана за възстановяване и устойчивост. Има реален шанс Европейската комисия да преведе 400 млн. евро на страната. Тези средства са от решаващо значение за стабилизиране на публичните финанси. Промишлеността успя да възстанови загубените обеми от предходните пет месеца. Потребителите обаче остават предпазливи и планират да спрат големите харчове. Нагласите за покупка на нови жилища и мащабни ремонти намаляват значително. Икономическата картина остава противоречива, съчетавайки статистически ръст с потребителски песимизъм.