„Маркет линкс“: Недоверието към кабинета „Радев“ расте
Ново проучване на bTV и „Маркет линкс“ показва, че недоверието към кабинета „Радев“ е скочило с 6% за месец. Доверието в парламента обаче бележи лек ръст.
Ново национално проучване на bTV и агенция „Маркет линкс“ отчита значителна промяна в обществените нагласи към властта. Резултатите показват, че **недоверието към кабинета „Радев“ расте** само месец след неговото начало. Социологът Добромир Живков представи данните в ефира на предаването „Тази сутрин“. Изследването е проведено в периода 13–21 юни сред 1005 лица над 18 години. Методологията комбинира пряко лично интервю и онлайн анкета.
Данните сочат частично възстановяване на доверието в Народното събрание. То се е повишило от 19% на 22% през първите два месеца от работата му. Това е най-високото ниво на одобрение за последните девет месеца. За сравнение, предходният парламент приключи мандата си с едва 6% доверие.
„Политическият език се върна много по-близо до нормалността, където и трябва да бъде, разбира се. Стилът е много по-умерен. Така че според мен ще видим един доста по-спокоен парламент – не от политическа гледна точка, но поне по отношение на начина, по който се представят отделните парламентарни групи чрез своите говорители и лица“, допълни той.
Въпреки позитивния фон в парламента, правителството среща сериозни предизвикателства. **Доверието в кабинета е 45%**, което социолозите определят като силен старт. Въпреки това недоверието се е увеличило с 6% за кратък период. Същевременно делът на хората с положително отношение е намалял с 5%. Повече информация за началните нива на одобрение може да намерите в проучване на „Тренд“.
„Има обществена реакция на това, което се вижда още през първия месец и половина от работата на този кабинет. Обществената реакция не е позитивна. Недоверието към кабинета се увеличава с 6%. В същото време с 5% намаляват тези, които казват, че имат доверие в него. Резултатът все още е много висок – 45% доверие в кабинета“, отбеляза Живков.
Обществото не дава традиционния 100-дневен толеранс на новите управляващи. Хората реагират остро на икономическите мерки и бюджетните предложения. Фигурата на премиера Радев остава тясно свързана с рейтинга на неговия екип. При него се наблюдава спад на доверието с 3% и ръст на недоверието с 6%. Нетният му рейтинг е намалял с общо 9% за изследвания период.
„Тоест имаме намаление с около 3% на декларираното доверие в него, но едновременно с това и увеличение с 6% на недоверието. Това показва много силното мажоритарно влияние и силната фигура на премиера, който до голяма степен определя обществените нагласи към кабинета“, посочи той.
Премиерът все още запазва лидерска позиция в сравнение с останалите политически фигури. Според данни от Маркет линкс, той води убедително при евентуален нов вот. На второ място по доверие е Костадин Костадинов с 14%, следван от Бойко Борисов с 13%. Ивайло Мирчев получава 12% одобрение, а Божидар Божанов и Асен Василев имат по 11-12% доверие. Атанас Атанасов събира 9% подкрепа сред гласоподавателите.
**Делян Пеевски отчита рекордно ниско доверие** от едва 6%. Недоверието към него достига критичните 90% в национален мащаб. Тези стойности го поставят в дъното на класацията по нетен рейтинг. Електоралната подкрепа за партиите обаче остава стабилна. „Прогресивна България“ дори отбелязва минимален ръст в своите резултати.
Общественото мнение за действията на кабинета е силно разделено. Около 41% от анкетираните вярват, че правителството се опитва да въведе ред след хаоса. Други 19% считат, че се допускат грешки, но е твърде рано за крайна оценка. От друга страна, **21% от българите смятат кабинета за неподготвен** за реалното управление на страната.
Около 11% от хората обвиняват властта, че не променя досегашния политически модел. Темата за бюджетното наследство също разделя гражданите. 56% приемат тезата за тежка финансова ситуация и необходимост от нови дългове. За 29% от респондентите това е само оправдание за липсата на резултати.
Инициативата „Кошница с грижа“ получава противоречиви оценки от населението. 42% виждат в нея реална грижа за хората от страна на държавата. За 38% обаче това е типичен пиар ход за отклоняване на вниманието от бюджета.
„Тоест популистките мерки не работят по начина, по който може да се очаква, показват изводите от изследването“, коментира Живков.
Българите очакват добре аргументирани реформи и конкретни икономически мерки. Популистките инструменти губят своята ефективност пред силно реактивното общество. Следващите месеци ще бъдат решаващи за стабилизирането на доверието в управлението.
