Лаптопи, годежен пръстен и ампули с ботокс: Какво забравят пътниците в транспорта

В столичното метро и обществения транспорт пътниците често губят ценни вещи и големи суми пари. Станислав Ризов е началник на сектор „Метрополитен“ към СДВР. Той споделя, че през последната година се наблюдава нова тенденция при сигналите. Забравените лаптопи са основна тенденция сред загубените вещи в подземната железница през последната година. През този период са подадени общо около 1600 сигнала за изгубени предмети.

Финансовите находки в метрото също са впечатляващи по своя размер. През последната година в столичното метро са намерени и върнати около 46 хил. лева. Най-често хората губят своите портфейли, банкови карти и карти за градски транспорт. Често срещани находки са също чадъри и лични документи. Станислав Ризов съветва пътниците да реагират бързо при установяване на липса. Те могат да потърсят помощ в полицейската кабинка на всяка метростанция.

Процедурата по съхранение е строго определена от органите на реда. Ако вещите не бъдат потърсени до 24 часа, те се преместват. Парите и документите отиват в диспечерския команден център на „Метрополиция“.

„В случаите, когато лични документи са загубени и метрополицията не може да се свърже със собственика, те се изпращат към съответното районно, което ги е издало“

, обяснява Ризов. Банковите карти се връщат директно на съответната банка поради трудности при идентификацията.

Полицията полага сериозни усилия за откриване на собствениците на изгубени вещи. Изпълнителният директор на „Метрополитен“ Николай Найденов посочва, че най-често се губят мобилни телефони и таблети. Непотърсените вещи се съхраняват в склад една година преди да бъдат бракувани. Изгубените пари се пазят съобразно закона за собствеността. Най-голямата върната сума досега е на украински гражданин. Той е получил обратно 2000 долара, 4000 евро и 2000 лева.

Социалните мрежи често се превръщат в полезен инструмент за полицаите. Ризов разказва за случай с френски турист, който загубил документите си. Полицаят успял да го открие във Фейсбук благодарение на специфичното му име.

„Името му беше много специфично и така го открих. Свързахме се, след което той дойде, получи си ги. Беше страшно доволен, защото се оказа, че буквално след 2 часа трябва да пътува обратно за Франция“

, споделя началникът на сектора.

Подобен случай на щастлива развръзка има и с кмета на район „Слатина“ Георги Илиев. Той публикува снимка на бележка за загубена заплата в социалните мрежи. Собственикът видял публикацията и успял да си върне парите. В наземния транспорт на София обаче ситуацията е по-различна. В наземния транспорт на София няма специализиран пункт за съхранение на изгубени предмети поради санитарни съображения. Решението е потвърдено и по време на ковид пандемията.

Владимир Лазаров е ръководител на отдел „Маркетинг“ на ЦГМ. Той уточнява, че пътниците трябва да ползват колцентъра на номер 0700 13 233. Забравените вещи в автобуси и тролеи се предават директно от водачите. Чрез обаждане пътникът може да получи контакт с гаража на съответната линия. Там той може да попита дали вещта му е била намерена и предадена.

Българските държавни железници също отчитат висок брой изгубени предмети. Около 600 са сигналите за забравен багаж във влаковете за 2025 година. Само за първото тримесечие на текущата година са подадени около 190 сигнала. Пътниците най-често забравят телефони, зарядни устройства, чадъри и дрехи. Има обаче и изключително необичайни находки. Сред тях са скъпоценна гривна, седалка за алпинизъм, дрон и дори домашен любимец.

Летище „Васил Левски“ също регистрира стотици случаи на изгубени вещи годишно. Гранична полиция отговаря за намерените лични документи на територията на аеропорта. Служителите получават средно между 2 и 3 сигнала всеки ден. За последната година са подадени над 700 сигнала за изгубени предмети. Списъкът включва годежен пръстен, ортодонтска шина за зъби и ампули с ботокс ефект. Намират се още прибори за бръснене и диоптрични лещи.

Всички забравени багажи на летището преминават през задължителна проверка за сигурност. След това те се съхраняват в специализиран склад. Ценни вещи като телефони и бижута се съхраняват на летището за срок до 3 години. Обикновените предмети като дрехи и раници се пазят само 3 месеца. След изтичане на тези срокове вещите се предават на Столична община. Пътниците в чужбина могат да упълномощат представител в България или да ползват куриер.