Вятърът – липсващото звено в енергийния преход
България изостава значително в развитието на вятърната енергия, въпреки огромния инвеститорски интерес и нуждата от евтин ток през зимата. Докато съседните държави увеличават мощностите си, административни пречки и дезинформация блокират нови проекти у нас.
Макар първата вятърна турбина да е инсталирана преди повече от 20 години, днес имаме едва 715 мегавата – колкото през 2013 г.
България вече доказа, че възобновяемата енергия може ефективно да сваля цените на електроенергията. Фотоволтаичните системи промениха пазара дотолкова, че през деня цената на енергията често клони към нула. От пролетта насам близо 4000 мегавата системи за съхранение започнаха да пренасят този ефект към вечерните часове. В последните седмици батериите се превръщат в основен източник за системата между 19 и 22 часа. Те осигуряват ток на по-ниска цена от тази в съседните държави. Важен елемент от енергийния пъзел обаче все още липсва. Именно вятърът е ключът към евтината електроенергия през зимните месеци.
Вятърът и слънцето са естествени партньори за постигане на ниски цени. През зимата слънчевото производство намалява, а потреблението на домакинствата расте. Тогава цената на тока в региона често се определя от газовите централи в съседните страни. Зелената енергия в България може да промени тази картина. Соларните паркове произвеждат най-много през деня и топлите месеци. Вятърните турбини работят най-силно нощем и през студената част от годината. Това е моментът, в който енергийната система има най-голяма нужда от евтин ресурс.
Зависимостта на целия регион от газовите мощности личи ясно при анализа на ситуацията в Гърция. Когато ветрогенераторите там работят, цените на борсата падат рязко. Този ефект се усеща веднага дори на българския пазар. Когато вятърът отслабне, цената отново се определя от по-скъпите газови централи. Собствените вятърни мощности в България могат да намалят тази зависимост. Те ще осигуряват евтин ток в часовете без слънце. Хитът е слънцето, но въглищата и газът още държат системата стабилна, докато вятърната енергия не бъде интегрирана мащабно.
България разполага с един от най-добрите ветрови ресурси в Югоизточна Европа. Въпреки това страната остава единствената в ЕС без нова вятърна централа за повече от 12 години. Първата турбина у нас беше инсталирана преди две десетилетия. Днес страната разполага с едва 715 мегавата вятърни мощности. Това е същият капацитет, който имахме през 2013 година. Мащабът на изоставането е огромен в сравнение със съседните държави. Румъния има около 3600 мегавата вятърни мощности. Гърция разполага с близо 7000 мегавата, което е почти десет пъти повече от България.
Лидерите в сектора като Дания и Нидерландия имат съответно 4800 и над 7000 мегавата наземен вятър. Германия е само три пъти по-голяма от България по територия. Тя обаче разполага с над 68 хиляди мегавата вятърни мощности. Това е близо 100 пъти повече от българския капацитет. Токът от ветрогенератори в България остава на критично ниски нива. Застоят не е предизвикан от липса на инвеститорски интерес, а от административни пречки.
Регулаторната среда в страната остава непредвидима, а процедурите са твърде тромави. Развитието на голям соларен проект отнема между две и четири години. При вятърната енергия този срок обикновено е между шест и осем години. По данни от пазарни участници в България се разработват над 5 гигавата нови вятърни проекти. Те могат да бъдат реализирани в следващите пет години. Има инвеститори, има ресурс и има нужда от евтин ток. Липсва обаче работеща административна рамка за сектора.
Показателен е казусът с Плана за определяне на приоритетни зони за развитие. Съгласно закона от 2023 г. този план трябваше да ускори вятърните проекти. Две години по-късно документът все още не е приет. Проектът на МОСВ обаче предвижда нови тежки ограничения. Чрез „метод на изключване“ са отпаднали над 90% от територията на страната. Това включва и Североизточна България, където вятърът е най-силен. Ограниченията стъпват върху стари карти на птичи пътища от 2011 година. Независим контрол постави тези данни под съмнение още преди десетилетие. Днес те се използват за блокиране на инвестиции в почти цяла България.
Предложените зони за ускорено развитие попадат в места с нисък енергиен потенциал. Компетентните органи вече отказват административни стъпки по действащи проекти. Те се позовават на все още неприетия план на министерството. Така една работна чернова блокира реални инвестиции в енергетиката. Сходни проблеми съществуват и в екологичната оценка на Интегрирания план за климата. Там се предлагат забрани без ясно правно основание. Тези ограничения не отчитат технологичния напредък на турбините през последните 15 години.
Ветроенергийният сектор се сблъсква и с организирана кампания за дезинформация. Малки групи се опитват да създадат впечатление за масова обществена съпротива. Те често са свързани с антиевропейски политически среди. Посланията им за вреда върху здравето или земеделието не са подкрепени с научни доказателства. НАТО също свързва ръста на дезинформацията срещу ВЕИ с подривни кампании след началото на войната в Украйна. Тези групи пътуват между общините и блокират обществени обсъждания.
България вече показа, че може да привлича милиарди евро инвестиции при ясни правила. Системите за съхранение привлякоха над 2 милиарда евро за година и половина. Пазарът реагира веднага на предвидимите процедури. Същото може да се случи и при вятърната енергия. Първите нови централи у нас се очакват едва през 2028 година. Реален ефект върху сигурността на доставките ще се усети около 2030 година. Вятърът остава последното липсващо звено за стабилни цени през нощта и зимата.
