Кристалина Георгиева: Изкуственият интелект може да удари пазара на труда като цунами
Кристалина Георгиева предупреди, че изкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики и очерта пет приоритета за Европа.
Изкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики. Европа трябва едновременно да развива собствени технологии, да ускорява внедряването им и да управлява рисковете. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Дъблин.
Според оценките на МВФ изкуственият интелект може да повиши годишния потенциален растеж на световната икономика с между 0,1 и 0,8 процентни пункта. Георгиева призова Европа да се стреми към горната половина на този диапазон. По думите ѝ континентът трябва да стане неразделна част от глобалната верига за създаване на изкуствен интелект.
„Обичайте го, мразете го или се страхувайте – изкуственият интелект определя новата граница, а при него възможностите срещат риска в епичен мащаб“
Георгиева посочи, че Европа може да осъществява трансформации, които някога са изглеждали немислими. Тя припомни първата си покупка с твърда валута – кенче Guinness в годините на перестройката. Тогава членството на България в Европейския съюз и приемането на еврото са изглеждали невъзможни.
„Но се случи“
Според управляващия директор на МВФ Европа трябва да постигне по-висок икономически растеж. Това е необходимо, за да запази социалния си модел. Същевременно държавите трябва да ускорят внедряването на изкуствения интелект.
„ИИ се движи със задъхано темпо и ние трябва да правим същото. Ако спрем, губим“
Европейските държави изостават от САЩ и Китай. Те изостават и от технологични центрове като Тайван, Южна Корея, Сингапур и Япония. ЕС трябва да бъде производител, участник във веригата за доставки и потребител на изкуствен интелект.
Краткосрочно инвестиционният бум в ИИ подкрепя икономическия растеж. Той обаче може да засили инфлацията заради огромното потребление на електроенергия. В дългосрочен план по-високата производителност може да увеличи предлагането и икономическия потенциал.
Най-сериозният натиск може да бъде върху пазара на труда, където ИИ заплашва до 60% от работните места в развитите икономики. Близо една от десет свободни позиции в развитите държави вече изисква поне едно ново умение. Тези умения могат да повишат заплатите и заетостта, но същевременно задълбочават разделението между работниците.
„ИИ може да удари пазара на труда като цунами, засягайки до 60% от работните места в развитите икономики“
Висококвалифицираните служители и част от нискоквалифицираните работници могат да спечелят от промяната. Средният сегмент на пазара на труда обаче рискува да бъде „опустошен“.
МВФ определя евентуална пазарна корекция, предизвикана от ИИ, като сериозна заплаха за глобалната финансова стабилност. По-широкото използване на заемни средства може да доведе до принудителни продажби при спад на оценките. Риск създава и кръговото финансиране между инвестиции, дълг и очаквани бъдещи приходи.
„ИИ подкрепя пазарите, но може и да ги разклати“
Ако печалбите или инвестиционните планове разочароват, задлъжнялостта може да превърне спада в широка корекция. Затова регулаторите трябва да гарантират устойчивостта на финансовата система.
Георгиева очерта пет основни приоритета за Европа в надпреварата за изкуствен интелект. Първият е повече частен рисков капитал за стартиращите компании. Особено важна е фазата на растеж. ЕС не трябва да оставя съюза на спестяванията и инвестициите в зависимост от тесни национални интереси.
Вторият приоритет е енергетиката. Центровете за данни използват около 3% от електроенергията в Европа. Търсенето, свързано с ИИ, вероятно ще се утрои до 2030 г.
„Решението е енергиен съюз“
Георгиева призова за по-добра свързаност между националните електроенергийни мрежи. Докато това се случи, центровете за данни трябва да се изграждат там, където електроенергията е най-евтина.
Третата задача е по-гъвкава бизнес среда. Георгиева подкрепи т.нар. 28-и режим – обща доброволна европейска правна рамка за компаниите. Тя трябва да улесни дейността им през националните граници.
Четвъртият приоритет е пазарът на труда. Европа се нуждае от обучение, преквалификация и социална подкрепа. Те трябва да улесняват прехода от изчезващи към нови професии. Георгиева посочи Финландия и Дания като примери за различни подходи.
Петият приоритет е публичният сектор. Европа се нуждае от дигитална инфраструктура с електронна идентификация, удостоверяване, бързи плащания и съвместими системи. Държавата трябва да насърчава внедряването на ИИ и чрез собствените си услуги.
Седем от десетте водещи държави в индекса на МВФ за готовност за изкуствен интелект са европейски. Дания е на второ място, а сред първенците са Нидерландия, Естония, Финландия и Германия.
Недостигът на рисков капитал, регулаторната тежест и високите цени на електроенергията ограничават европейските компании. Те използват ИИ по-ограничено от американските предприятия. По-рядко преобразуват и цели бизнес процеси, съобщава БГНЕС.
Георгиева определи европейския регулаторен подход като далновиден. Тя обаче предупреди, че правилата не са достатъчни без конкурентоспособна технологична индустрия.
„Чудесно е, че имате предпазни огради. Но предпазните огради имат смисъл само ако имате какво да пазите. Затова продължавайте напред с европейския изкуствен интелект“
Темата за европейската икономическа конкурентоспособност е разгледана и в материала за загубата на икономическа инерция и нуждата от дълбоки реформи. Подходът на Европа към собствените технологии за ИИ е представен и в позицията за развитието на европейски изкуствен интелект.
