Георгиева: Енергийният натиск, AI и дългът изпитват световната икономика
Кристалина Георгиева посочи енергийния шок, бума на изкуствения интелект и рекордния държавен дълг като ключови предизвикателства пред световния растеж.
Световната икономика е притисната от поскъпването на енергията и ускореното търсене, подхранвано от изкуствения интелект. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в Сингапур, съобщи БНТ.
Според нея перспективите за растеж през настоящото десетилетие зависят от три фактора: навлизането на AI, високите енергийни цени и рекордния държавен дълг. Финансовите министри и управителите на централните банки от 191-те страни членки на МВФ ще обсъдят икономическата ситуация следващата седмица в Банкок. Тогава фондът ще представи и новата си прогноза.
Георгиева заяви, че общият темп на растеж се е запазил от пролетта, но прикрива значителни различия. Най-силно са засегнати икономиките, изложени на войни, както и уязвимите държави, които внасят енергия и разполагат с ограничени възможности за реакция.
Световният държавен дълг се доближава до най-високото си равнище след Втората световна война и скоро може да надхвърли 100% от глобалния брутен вътрешен продукт. Георгиева посочи, че високите разходи по обслужването на задълженията затрудняват правителствата.
Енергийният шок засега остава овладян благодарение на по-високата ефективност, разнообразяването на източниците, освобождаването на резерви и приспособяването на търсенето и предлагането. Георгиева предупреди, че ценовият натиск може да се засили с наближаването на зимата и попълването на запасите. Дори войната в Залива да приключи скоро, според нея енергийните цени вероятно ще останат високи още известно време.
По-високите цени на енергията подхранват инфлацията и повишават доходността по държавните облигации. Доходността по десетгодишните книжа на САЩ, Германия и Япония вече е достигнала най-високи равнища съответно от 2007, 2008 и 1996 г.
Инвестициите в AI може да надминат мащаба на вложенията в железопътни линии, електропреносни мрежи и телекомуникации, посочи Георгиева. Хардуерът за изкуствен интелект и свързаните продукти вече формират над една десета от световната търговия със стоки, според оценки на МВФ. Ползите обаче са концентрирани в малък брой икономики, което може да задълбочи различията между държавите. Развитието на технологията увеличава и потреблението на енергия, докато поскъпването ѝ оскъпява торовете, храните и промишлените суровини.
Георгиева определи повишаването на лихвите и твърдата позиция на Федералния резерв на САЩ, Европейската централна банка и Японската централна банка като уместни. Тя предупреди, че инфлационният натиск може да се върне:
Инфлацията е закотвена само докато престане да бъде закотвена.
Управляващият директор на МВФ добави, че е научила този урок по трудния начин от хиперинфлацията в България. Тя призова държавите да ограничат публичните разходи, да овладяват дълга и да регулират AI, като защитават уязвимите групи. Нова съобщи, че Георгиева настоява и за преквалификация на работниците и по-голяма енергийна сигурност.
В контекста на прогнозите за растежа в региона Световната банка запази оценката си за България през 2026 г. и понижи прогнозата за 2027 г.
