Кристалина Георгиева: Браво на България за плавното влизане в еврозоната
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева похвали България за плавния преход към еврото. Тя подчерта икономическата стабилност и необходимостта от реформи в ЕС.
Кристалина Георгиева
Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева даде висока оценка за присъединяването на България към еврозоната. Тя определи процеса като изключително плавен и спокоен. Георгиева говори след пролетните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Тя подчерта, че икономическата политика на страната в отговор на енергийната криза е била ефективна.
На 1 януари 2026 г. България официално се присъедини към еврозоната като 21-ва държава членка. Този исторически акт бе подкрепен от европейските институции със значително мнозинство. Европейският парламент гласува положително за присъединяването с 531 гласа ‘за’. Процесът приключи успешно, въпреки първоначалните опасения за икономически сътресения.
Нека първо да си кажем честито и браво за влизането в еврозоната! Преди влизането в еврозоната имаше много гласове, които смятаха, че това ще бъде негативен шок за нашата икономика.
Според Кристалина Георгиева българският бизнес и централната банка могат да се гордеят с постигнатото. Страната е излъчила силен сигнал за надеждност към международните пазари. От 1 февруари 2026 г. еврото стана единственото законно платежно средство в България. Периодът на двойно обращение премина без напрежение за гражданите. Председателката на ЕЦБ Кристин Лагард също приветства разширяването на валутния съюз. Въпреки предизвикателствата, Европа не е обречена на икономически упадък и демонстрира устойчивост.
Управляващият директор на МВФ отбеляза нарасналата инвестиционна привлекателност на България. Сега основната цел е превръщането на този интерес в реални инвестиции. Георгиева подчерта значението на редовното постъпване на средства от ЕС. Тези ресурси трябва да повишават стандарта на живот на българските граждани. Тя похвали способността на българите да спестяват. Същевременно тя препоръча тези спестявания да работят по-активно за националната икономика.
За постигане на по-висок растеж е необходим добре работещ капиталов пазар. Ръководителката на МВФ предупреди, че ЕС губи икономическа инерция и се нуждае от дълбоки реформи. Тя посочи, че около 300 млрд. евро от европейските вложители се прехвърлят в САЩ годишно. Тези капитали подсилват американската икономика вместо европейската. Интеграцията на капиталовите пазари в ЕС е критично важна стъпка.
Кристалина Георгиева очерта четири задължителни мерки за икономическата сила на Европа. Първата е въвеждането на т.нар. „28-ми режим“ за единни бизнес правила. Втората е пълното интегриране на пазара на спестявания и инвестиции. Третата мярка изисква осигуряване на свободна мобилност на квалифицираната работна сила. Четвъртата е пълната интеграция на енергийните системи в Съюза.
В България има и нещо, което липсва в някои други страни – българинът умее да спестява и е много важно спестяванията ни да работят за нас и икономиката ни.
Енергийната криза, предизвикана от конфликтите в Близкия изток, е довела до сериозни шокове. Световната икономика е загубила близо 20 процента от петрола и газа, на които е разчитала. Голямото мнозинство от страните по света, около 80 процента, са вносители на енергия. България е приложила правилни целенасочени мерки за подпомагане на най-уязвимите групи. Георгиева подчерта, че трябва да се избягват мерки, които помагат еднакво на бедни и богати.
Ръководителката на МВФ изрази оптимизъм за човешкия капацитет в България. Тя даде за пример успехите в ИТ сектора и склонността към иновации. Според нея страната трябва да продължи да изгражда силна система за защита срещу външни шокове. Основната задача на Фонда е да помага на всички 191 страни членки да навигират в несигурната среда.
Голямото ни тема трябва да бъде как да строим здрави основи, да постигнем динамика и висока производителност на труда, висок растеж, за да можем да се справяме с предизвикателствата на бъдещето.
България влезе в еврозоната с рекорден дефицит по текущата сметка през декември 2025 г. Въпреки това банковият сектор остава стабилен, а фискалните политики са внимателно координирани. Премиерът Росен Желязков увери, че правителството работи за ограничаване на страховете сред хората. Стабилната парична политика остава национален приоритет за страната.
