КРИБ: Чиновниците с високи заплати да не се компенсират, за тези с най-ниските – индексация заради осигуровките + още 3%
КРИБ постави шест условия за подкрепа на Бюджет 2026. Организацията настоява за реформи в администрацията, приватизация и овладяване на инфлацията чрез бюджетна дисциплина.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) обяви своята позиция относно проектобюджета за 2026 година. Бизнесът е готов да подкрепи финансовия план, но само при стриктно спазване на определени условия. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев изрази сериозни опасения относно високите нива на инфлация в страната. Той подчерта, че всеки бюджетен дефицит при пълна заетост ще стимулира допълнително инфлационните процеси. Това ще се случи независимо от текущата конюнктура при горивата, храните или услугите.
В официалната си позиция работодателската организация настоява за решителни реформи в публичния сектор. КРИБ предлага чиновниците с високи заплати над максималния осигурителен доход да не получават компенсации. Това се налага, защото държавните служители ще започнат сами да плащат своите осигуровки. Индексация се предвижда единствено за заплатите, които са под максималния осигурителен таван. Служителите с нетни доходи под 1000 евро трябва да получат допълнително увеличение от 3%.
Бизнесът критикува управлението на обществения сектор и големите разлики в заплащането.
Очевидно колегите от синдикатите не са си свършили работата в доминирания от тях обществен сектор и са допуснали директори с по-големи заплати от тази на Доналд Тръмп да ръководят служители със заплати, близки до минималното възнаграждение.
СвързаноКирил Домусчиев: Заетите в бюджетния сектор трябва да понесат кризата наравно с частния
Индексирането на всички заплати „на калпак“ по време на криза би било погрешен сигнал към обществото. КРИБ настоява за административна реформа чрез въвеждане на мълчаливо съгласие за бизнеса. Министерствата трябва да представят по три разрешителни режима годишно, които да преминат към този режим. Ако дадено ведомство не изпълни това изискване, финансовият министър трябва да намали издръжката му с 10%. Тази мярка цели да облекчи бизнеса и да намали бюрократичната тежест.
Втора важна точка е приватизацията и концесионирането на големи държавни обекти. КРИБ предлага съставянето на списък с поне два такива обекта за следващата година. Организацията посочва шокиращи нива на заплащане в държавни дружества, които трупат огромни загуби. Като пример се дава „Топлофикация София“, която застрашава устойчивостта на енергийната система. Бизнесът е категоричен, че държавните предприятия не трябва да получават неограничено финансиране при лоши финансови резултати.
Работодателите изискват премахване на всички автоматизми при определяне на възнагражденията. Всички автоматични обвързаности трябва да бъдат премахнати със законодателни промени в рамките на 2026 година. Не трябва да се допускат колективни трудови договори с автоматизми в бюджетния сектор. Средствата за тези плащания идват от данъкоплатците, които не участват в преговорите по договорите.
КРИБ обръща внимание и на демографската криза в България. Организацията предлага план за намаляване на заетите в обществения сектор до 2028 година. Целта е броят им да достигне две трети от средните нива за ОИСР. При прогнозирано население от 5 милиона души, сегашният модел е неустойчив. Не е нормално двама работещи в частния сектор да издържат един чиновник и трима пенсионери. Математиката просто не излиза според работодателите.
Финансовият министър Гълъб Донев представи параметрите на бюджетната рамка за 2026 година. Проектобюджетът предвижда поемането на нов дълг в размер на около 6 милиарда евро. Приходите са заложени на 49,5 милиарда евро, а разходите ще бъдат 56,8 милиарда евро. Кабинетът представи бюджет за 2026 г. с 5.7% дефицит и планира поетапното му намаляване. Целта е дефицитът да падне до 3% от БВП през 2027 година.
Основните мерки включват повишаване на максималния осигурителен доход и по-скъпи винетки. Цената на винетките ще се увеличи с 30%, а тол системата ще бъде разширена. Ще бъдат обложени и хазартните печалби за попълване на хазната. Правителството планира засилен контрол срещу сивата икономика чрез електронно фактуриране. Подобни мерки са залегнали и в други варианти на финансовия план. Според Делян Добрев новият бюджет няма нищо общо със стария и се фокусира върху дисциплината.
Капиталовите разходи в бюджета възлизат на 9,3 милиарда евро. Около 500 милиона евро от тях няма да бъдат отпуснати за проекти с висок корупционен риск. КРИБ подчертава, че инфлацията може да падне под 2% само чрез бюджет с излишък. Такъв трябва да бъде съставен най-късно за 2028 година. Бизнесът се надява предложенията му да бъдат приети от правителството.
