КРИБ се противопостави на новото увеличение на максималния осигурителен доход
КРИБ се противопостави на планираното увеличение на максималния осигурителен доход до 2400 евро през 2027 година.
Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изрази категорично несъгласие с разчетите за Бюджет 2027. В тях е заложено увеличение на максималния осигурителен доход от 2300 на 2400 евро.
КРИБ настоява правителството да оттегли това допускане и да замрази максималния осигурителен доход. Организацията свързва позицията си с необходимостта от устойчива програма за намаляване на бюджетния и осигурителния дефицит.
Според работодателската организация новото увеличение идва само седмици след приетото повишение от 1 август 2026 г. КРИБ смята, че така разходите от структурния дефицит се прехвърлят върху частния сектор.
В Бюджет 2026 максималният осигурителен доход вече се увеличи с близо 9%. Това стана в период, когато компаниите вече бяха направили годишните си финансови разчети.
Организацията подчертава, че промените засягат особено международните компании. При тях бюджетите преминават през няколко нива на одобрение.
Непланираните промени според КРИБ увреждат репутацията на България и поставят местните мениджъри под допълнителен натиск. Работодателите посочват и отражението върху мотивацията на висококвалифицираните служители.
По данни на НОИ около 310 000 души са се осигурявали на предходния максимален праг. Именно тези работещи са понесли основната тежест от последното увеличение.
КРИБ посочва, че засегнатите служители работят предимно в сектори с висока добавена стойност. Сред тях са софтуерната разработка, роботиката и високотехнологичното производство.
Организацията включва още автомобилната индустрия, фармацевтиката, металургията и добива на подземни богатства. Технологичното предприемачество също попада сред посочените отрасли.
Според КРИБ тези индустрии осигуряват значителна част от ръста на българския износ. Организацията ги определя като потенциален двигател на икономическия растеж.
Работодателите предупреждават, че високотехнологичните компании са уязвими от енергийните проблеми. Допълнителен натиск създава и бързото въвеждане на изкуствен интелект.
Енергоинтензивната индустрия формира 40% от промишления износ. Тя вече изпитва сериозен натиск заради високите цени на енергийните ресурси.
КРИБ заявява, че новото увеличение може да доведе до освобождаване на служители. Организацията посочва и риск от преразглеждане на местоположението на производствени мощности.
Като възможни алтернативи са посочени Азия, Северна Африка и Съединените щати. Тези оценки са част от аргументите срещу промяната в осигурителния праг.
Българските софтуерни компании и производители, използващи роботика, вече интегрират AI решения. Те правят това в условията на несигурност и силна конкуренция от САЩ и Китай.
КРИБ определя изкуствения интелект едновременно като възможност и като риск за европейските компании. Технологията може да помогне за повишаване на производителността.
В същото време американските компании запазват водеща позиция при разработването на нови модели. Китай също се стреми да навакса изоставането си.
Според посочените от КРИБ проучвания близо 45% от американските работници използват AI. Делът е с 10% по-висок от този в най-добре представящата се държава от Европейския съюз – Швеция.
Американските служители използват тези инструменти средно повече от пет часа дневно. В Швеция средната стойност е 2,5 часа, а в Германия, Франция и Италия – около 1,5 часа.
КРИБ настоява България да осигури стабилна и предвидима бизнес среда. Според организацията са нужни конкурентни условия за труд и инвестиции.
Позицията идва на фона на по-широките спорове около бюджетните и осигурителните промени. По темата вижте и критиките на АОБР към бюджетните предложения.
Организацията предлага дефицитите да се ограничат чрез разходни реформи. Тя настоява конкурентоспособността на енергоинтензивните, софтуерните и високотехнологичните компании да бъде защитена.
КРИБ посочва, че именно в тези сектори са концентрирани повечето работещи над максималния осигурителен доход. Работодателите определят предвидимостта на правилата като ключова за инвестиционните решения.
За ефекта от предходното увеличение върху разходите на бизнеса вижте разчетите за допълнителната цена на труда.
