Руските граждани масово изтеглят спестяванията си от банковата система

Руснаците все по-често избират да съхраняват своите спестявания в брой. През май банковата система на страната отчете сериозен отлив на капитали. Изтеглените средства възлизат на близо 7,1 млрд. долара. Това представлява най-големият спад на депозитите от началото на годината. Данните са част от официалната статистика на Централната банка на Русия. Те бяха разпространени от изданието The Moscow Times.

Към началото на май руските граждани притежават рекордните 17,7 трилиона рубли в брой. През май от банковата система са били изтеглени средства за около 7,1 млрд. долара. Общото количество пари в обращение в страната достига 20,09 трилиона рубли. Около 88% от всички налични средства се съхраняват извън банковата система. Хората масово използват сейфове или държат парите си „под дюшека“. От началото на 2026 г. наличните пари са нараснали с 584 млрд. рубли. Спрямо май 2025 г. увеличението достига 2,164 трилиона рубли.

Експертите посочват няколко основни причини за тази тенденция. Павел Жолобов от рейтинговата агенция NRA подчертава проблемите с банковите услуги. Зачестилите прекъсвания на мобилния интернет създават несигурност сред потребителите. Хората искат да разполагат с резерв в брой за извънредни ситуации. Намаляващите лихви по депозитите също отблъскват вложителите. Периодичните технически сривове в онлайн банкирането допълнително подкопават доверието в институциите.

Вложителите изпитват сериозно безпокойство от политическите инициативи в страната. Пропутински политици предлагат санкции срещу банките с най-големи печалби. Тези действия напомнят за факта, че Русия прие закон за конфискация на имуществото на гражданите си в чужбина. Появиха се и идеи личните депозити да финансират военните действия в Украйна. Подобни предложения карат гражданите да търсят сигурност извън официалния финансов сектор.

Бизнес секторът също реагира на сложната макроикономическа ситуация. Предприятията са изправени пред по-висока данъчна тежест. Това ги стимулира да извършват повече плащания в брой. По този начин средствата се прехвърлят към сивия сектор на икономиката. Тарас Скворцов от Сбербанк отчита сериозен ръст на заплатите „в плик“. Делът на заплатите „в плик“ при малкия бизнес е нараснал до 20–25%. При индивидуалните предприемачи този процент достига 40%. Скворцов призова властите да вземат мерки срещу тази практика.

Темата за използването на банковите спестявания беше повдигната и в Държавната дума. Лидерът на Комунистическата партия Генадий Зюганов направи остро изказване по темата. Той поиска 30 трилиона рубли от личните депозити да попълнят федералния бюджет. Според него милиарди стоят безполезно в банкови сметки.

В условията на война 67 трилиона рубли на гражданите и още 63 трилиона рубли на предприятията стоят безполезно в банкови сметки, вместо да бъдат инвестирани в икономиката или във военните усилия.

Ситуацията е още по-тежка за чуждестранните граждани от „неприятелски“ държави. Те вече срещат сериозни ограничения при достъпа до средствата си. Това се случва след нов указ на президента Владимир Путин. Кремъл често заема твърда позиция по финансови въпроси. Песков дори заяви, че изземването на активи е кражба. Сега обаче ограниченията засягат вложителите вътре в самата страна.

Най-силно засегнати са висококвалифицираните специалисти с „визи за таланти“. Ограниченията важат и за чужденци, подкрепящи традиционните руски ценности. Указ №377 на Владимир Путин влезе в сила на 1 юни. Той разширява действието на по-ранни „контрасанкционни“ мерки. Новите правила обхващат всички доходи от депозити над 10 млн. рубли месечно. Банките вече са задължени да превеждат тези средства по специални сметки тип „S“. Достъпът до тях е силно ограничен от държавата. Сигнали за блокирани средства идват от клиенти на Сбербанк, ВТБ, Т-Банк и Алфа-Банк.

Руснаците държат в брой рекордните 17,7 трилиона рубли. Въпреки опитите за контрол, отливът на средства от банките продължава. Комбинацията от политически натиск и икономическа несигурност променя поведението на населението. Гражданите все по-често избират физическото притежание на пари пред цифровата сигурност.