Китай проектира лунен „парник“ за защита на техниката при екстремни условия

Китайски инженери разработват иновативен проект за изграждане на специализиран „парник“ върху лунната повърхност. Това съоръжение има за цел да подпомага бъдещи роботизирани мисии и дългосрочни научни изследвания. Според информация от КМГ, основната задача е създаването на защитена среда за техниката.

Лунната нощ продължава около 14 земни денонощия. През този период температурите падат до екстремните минус 200 градуса по Целзий. Подобни условия са пагубни за повечето електронни компоненти и батерии. Новият „парник“ ще позволи на апаратите и роботите да издържат на тези сурови климатични изпитания.

Проектът се основава на значителния напредък на китайската лунна програма. Мисията „Чан’ъ-6“ вече постигна исторически успех. Тя достави за първи път проби от обратната страна на Луната. Тези постижения полагат основата за бъдещо устойчиво присъствие на човечеството на естествения ни спътник.

Успоредно с „парника“, китайски специалисти тестват и други ключови компоненти. Те включват мощния двигател YF130 и хибридна енергийна система. Тя съчетава слънчеви панели с модулни ядрени реактори за засенчените зони. Тези технологии са критични за функционирането на Международната лунна изследователска станция (ILRS).

Китай планира изграждането на основната лунна база до 2035 година. Проектът се реализира в сътрудничество с Русия. До 2050 година се предвижда сериозно разширение на станцията. За строителството и поддръжката инженерите са разработили пъргав робот на колела. Той ще извършва монтажни дейности директно на терен.

Следващите стъпки включват мисията „Чан’ъ-8“, планирана за 2029 година. Кацането ще бъде осъществено близо до платото Лайбниц-β на южния полюс. В този регион се очаква да бъдат разположени първите обитаеми модули. Китай планира нови космически мисии, за да ускори подготовката за пилотиран полет.

Китайските учени вече направиха важно откритие в лунните проби от „Чан’ъ-6“. Те идентифицираха нов минерал, който може да служи за гориво на термоядрени реактори. Това откритие променя перспективите за енергийна независимост на бъдещите лунни колонии.

Първото пилотирано кацане на Луната от китайски тайконавти е насрочено до 2030 година. Веднага след това ще започне изграждането на постоянната научноизследователска станция. За целта ще се използват радиоизотопни генератори и комуникационни мрежи между Луната и Земята.