Китайски учени създадоха строителни влакна от лунна почва за бъдещи бази
Китайски изследователи успешно произведоха влакна от лунна почва, които ще служат като арматура за бъдещи бази на Луната. Пробите се тестват на станция „Тянгун“.
Китайски изследователи постигнаха нов значим пробив в сферата на космическото инженерство. Те успешно произведоха влакна от лунна почва за изграждане на инфраструктура на Луната. Специалните проби вече пътуват към китайската космическа станция „Тянгун“ на борда на товарния кораб „Тянчжоу-10“. Учените успяха да извлекат триметрово влакно с дебелина на човешки косъм от едва 0,5 грама лунен грунт. Този технологичен успех отваря нови хоризонти за бъдещото строителство далеч от пределите на Земята.
Екипът от Университета Дунхуа в град Шанхай прилага иновативен метод за преработка. Те нагряват лунната почва до пълно разтопено състояние. След това изследователите изтеглят материала под формата на изключително фини и здрави фибри. Тези влакна могат да се вплитат в гъвкави материали за строителни цели. Те ще служат като арматура за повишаване на общата здравина на лунния бетон. Химическият и минералният състав на лунната почва е поразително сходен с този на земния базалт. Базалтовите влакна вече се използват широко в производството на модерно високотехнологично оборудване.
Експерименталните проби ще преминат през серия от тежки изпитания в реална космическа среда. Те са поставени на външна платформа на станцията „Тянгун“ за проверка на тяхната издръжливост. Там материалите ще бъдат изложени на пълна липса на атмосфера и интензивна радиация. Учените ще наблюдават внимателно как влакната реагират на екстремни температурни колебания в открития Космос. Мисията „Чан’ъ-5“ достави първите ценни проби от лунна почва на Земята през 2020 година. През 2024 година мисията „Чан’ъ-6“ донесе още 1935,3 грама образци от обратната страна на Луната.
Транспортирането на тежки строителни материали от Земята до Луната е свързано с огромни разходи. Поради тази причина бъдещите лунни станции трябва да разчитат изцяло на местни ресурси. В тази връзка Китай планира изграждане на „парник“ на Луната за защита на техниката. Лунният реголит се разглежда като основен източник на кислород и суровина за масивно строителство. Най-голямото предизвикателство пред китайските екипи остава пресъздаването на лунната среда в земни лаборатории. Вакуумът и космическата радиация ще определят дали тези материали са приложими за дългосрочни мисии.
Официален Пекин продължава да развива планове за изграждане на международна лунна изследователска станция. В момента технологията за производство на влакна е в процес на щателна научна проверка. Практическото им внедряване в реални конструкции на повърхността на Луната все още е далечна цел. Постигнатият лабораторен успех обаче е решаваща стъпка към пълната инженерна готовност. Изследователите продължават да анализират новите проби за оптимизиране на производствения процес.
