Как рускинята Юлия Молчанова попадна в „сектата“ на Епстийн и се измъкна оттам
Юлия Молчанова разказва за първи път пред The Wall Street Journal как обещание за обучение я въвлича в мрежата на Джефри Епстийн.
На 22 години Юлия Молчанова случайно среща Джефри Епстийн на улица в Ню Йорк. Срещата променя живота ѝ за години. Рускинята попада в зависимост от финансиста и по-късно описва отношенията им като живот в секта.
Историята ѝ е част от мащабно разследване на The Wall Street Journal за престъпленията на Епстийн. Молчанова говори публично за преживяното за първи път. Тя е и водеща ищца в колективен иск срещу Bank of America.
Когато среща Епстийн през декември 2011 г., Молчанова е на 22 години. Тя живее в Русия и учи дизайн в университет. Пристига в Съединените щати като туристка и говори малко английски.
По думите ѝ Епстийн я забелязва близо до магазин Barneys на „Мадисън авеню“. Той ѝ прави комплимент за сините очи и посочва близката си къща. След това, чрез друга рускоговоряща жена, я кани на закуска.
По време на срещата финансистът я разпитва за мечтите и плановете ѝ. Молчанова му казва, че се интересува от моден дизайн. Епстийн обещава да помогне за приемането ѝ в престижния Технологичен институт за мода в Ню Йорк.
Това обещание се превръща в примамката, която я свързва с него. След завръщането си в Русия тя започва допълнителни курсове по шиене. Епстийн плаща за обучението ѝ и през януари 2012 г. я кани отново в Ню Йорк.
Той я настанява в апартамент, където живеят и други млади жени. Именно тогава Молчанова преживява първото си сексуално насилие от него. Когато възразява, Епстийн ѝ казва, че сексуалната откритост е част от американската култура.
По-късно Молчанова пътува до Париж с приятеля си. След физическо нападение тя се обръща за помощ към Епстийн. Той плаща самолетния ѝ билет до Русия, но тази помощ допълнително увеличава зависимостта ѝ от него.
След време Молчанова се мести в Ню Йорк. Тя очаква Епстийн да ѝ помогне с кариерата в дизайна. Вместо това той я превръща в своя асистентка. Според нея тази дума прикрива сексуалното насилие и контрола над младите жени.
„Беше като култ“, казва Молчанова за средата около финансиста. Той изисква постоянна благодарност, добро настроение и дружелюбно поведение. Освен това настоява жените да му намират нови потенциални жертви.
Молчанова твърди, че отказва да участва в сводничество. След отказа отношението към нея се влошава. Епстийн я изолира, следи разходите ѝ и контролира външния ѝ вид, лекарите и контактите ѝ.
Тя получава под 3000 долара месечно, но сумата се променя. През 2013 г. Епстийн урежда фиктивен брак между Молчанова и друга жена. Според разследването той използва подобни тактики и спрямо други жени.
През 2014 г. адвокатът му Дарън Индайк регистрира на нейно име компанията JSC Interiors. Епстийн представя това като помощ за дизайнерски бизнес. Молчанова обаче твърди, че фирмата е използвана за преводи и други транзакции без нейното знание.
Тя разбира за предполагаемото използване на сметките си години по-късно. Именно това я превръща във водеща ищца в колективния иск срещу Bank of America. Банката се съгласява да плати 72,5 милиона долара на десетки жени, но отрича да е улеснявала престъпления.
Представители на Индайк и счетоводителя Ричард Кан отричат нарушения. Те заявяват, че Молчанова не е съобщавала за злоупотреба и е била асистентка, работеща чрез фирма за интериорен дизайн.
Епстийн се опитва да ѝ намира и други работни места. Той я насочва към агенция за модели и организира стажове при свои познати. Молчанова обаче се чувства неподготвена заради ограничения си английски.
Зависимостта се отразява тежко върху психическото и физическото ѝ здраве. Тя твърди, че Епстийн я обижда заради теглото ѝ и ѝ пречи да посети терапевт. През 2016 г. публикувани снимки допълнително засилват усещането ѝ, че е в капан.
През 2017 г. адвокатът на Епстийн подава документи за разтрогване на фиктивния брак. Молчанова започва да търси изход, но финансистът продължава да ѝ се обажда и да упражнява натиск.
В началото на 2019 г. тя се доверява на приятел и съставя план за бягство. През пролетта започва да оспорва сметките и документите, създадени на нейно име. В писмо от 4 април тя заявява, че иска да си върне „нормалния си живот“.
Епстийн я кани в Палм Бийч, но тя отказва. По-късно Молчанова казва:
„В този момент бях сигурна, че ако отида, ще ме намерят на дъното на басейна му.“
Тя не се връща в неговия кръг. През юни 2019 г. рисува мечка, която е арестувана и обезглавена. По-късно Епстийн е арестуван, а няколко седмици след това е намерен мъртъв във федерална килия в Ню Йорк.
Историята на Молчанова показва как обещание за образование и кариера може да се превърне в инструмент за контрол. Тя описва години на насилие, изолация и финансово използване. Нейното дело срещу банката добавя и финансово измерение към разказа за мрежата на Епстийн.
Още за преживяванията на жени от обкръжението му можете да прочетете в материала „Жертва на Епстийн: Живеех като в секта, той управляваше целия ми живот“. За обстоятелствата около смъртта му вижте и „Епстийн бил обявен за мъртъв ден преди да открият тялото му“.
