В Европа борят свръхпопулацията на гълъби с пластмасови яйца

Гълъбите са неизменна част от градския пейзаж. Те се срещат около площади, паркове, гари и заведения за бързо хранене. Само в Лондон живеят близо 3 милиона птици. Това е най-голямата гълъбова популация във Великобритания.

Много жители не приемат присъствието им. Някои ги наричат „плъхове с крила“ и „летящи пепелници“. Властите от години търсят начин да ограничат броя им. Досегашните решения обаче често са скъпи, жестоки и неефективни.

В началото на 2000-те години Лондон използва два ястреба на площад „Трафалгар“. Целта била хищниците да прогонят гълъбите от района. Вместо това те убили 121 птици. Акцията продължила една година и струвала на града 226 000 паунда.

Природозащитници определили операцията като проява на невъобразима жестокост. Тя не довела и до трайно намаляване на гълъбите. Миналата година в Манчестър служби за контрол на вредителите застреляли най-малко 81 птици.

Те извършили акциите рано сутринта на гара „Манчестър Виктория“. Случаят получил неофициалното название „клането на гълъбите на Манчестър Виктория“.

Общините във Великобритания използват и други средства. Сред тях са шипове, телени мрежи, лепило и лазерни системи. На места се поставят електрически жици и капани. Прилагат се още стрелба, отрова и хищни птици.

Алтернативата е гълъбарник, в който оплодените яйца се заменят с пластмасови. Методът цели да ограничи раждаемостта, без птиците да бъдат наранявани. В празен общински имот се изграждат рафтове, наподобяващи скален ръб.

Върху тях се поставят шперплатови кутии за гнездене. Гълъбите получават постоянен източник на храна и се връщат в убежището. На всеки няколко дни доброволец заменя наскоро оплодените яйца.

Птиците продължават да мътят пластмасовите яйца. След време разбират, че от тях няма да се излюпят малки. Тогава ги изхвърлят и започват ново гнездене. Така броят на новоизлюпените гълъби постепенно намалява.

Според UK Pigeon Control Advisory Service една двойка отглежда около 14 малки годишно. Гълъбарник с 50 гнездящи двойки би могъл да предотврати раждането на над 1000 млади птици. Методът се използва за първи път в Базел през 1988 година.

За четири години стратегията намалява гълъбовата популация в Базел с 50 процента. Десетилетие по-късно германският град Аугсбург популяризира същия подход. Групи в Германия, Белгия и Чехия също съобщават за добри резултати.

Идеята във Великобритания е свързана със Сю Джойс. Тя е председателка на National Pigeon Advocacy Association. Според нея гълъбарниците предлагат евтина, хуманна и устойчива стратегия.

Джойс твърди, че предложенията на организацията често са посрещани с насмешка. Общините ги разглеждали като фантазия на активисти за правата на животните. Междувременно подобни проекти разчитат основно на доброволци.

Общината на Норич също е получила предложение от организацията. Тя посочва, че разглежда различни хуманни, законни и пропорционални мерки.

„Разглеждаме редица хуманни, законни и пропорционални мерки за управление на популацията на гълъбите, като същевременно продължаваме да работим по приоритетите си за преустройство и изграждане на жилища.“

Променя се и общественото отношение към птиците. Все повече хора ги отглеждат като домашни любимци. Гълъбите вдъхновяват висша мода, дизайни за маникюр и боядисване на коса.

Градските гълъби са потомци на домашни птици, отглеждани първоначално като пощенски. Те пренасяли важни съобщения на големи разстояния преди появата на телефоните. Някои получили престижни медали по време на двете световни войни.

Хората ги развъждали така, че да разчитат на човешки грижи. Постепенно част от инстинктите им отслабнали. След изоставянето им птиците продължили да се размножават в градовете.

Те разчитат на оскъдната и често неподходяща храна от улични трохи. Според Джойс проблемът засяга самите птици, а не само градските жители.

„Всички те страдат, когато наистина се вгледате в ситуацията“.