Как Путин обмисля да разруши НАТО и ЕС: сценариите на германския „Билд“ и британския „Телеграф“

На Запад нарастват опасенията, че Владимир Путин не желае преговори за мир. Според анализите Кремъл може да подготвя нова ескалация в Украйна и срещу държави от НАТО.

Според The New York Times Путин е поставил за 2026 г. целта за „разпадането на НАТО и ЕС отвътре“. Информацията се базира на източници, цитирани от американското издание.

Bloomberg съобщава, че Русия обмисля по-интензивни балистични ракетни удари срещу Киев. Възможните цели включват центъра на украинската столица и инфраструктура в други градове.

Изданието посочва и друга крайна възможност. Нарастващ брой руски чиновници смятат, че Путин може да използва тактическо ядрено оръжие в Украйна.

Междувременно американското разузнаване допуска ограничено нападение срещу източна държава от НАТО. Според публикуваната информация Кремъл може да тества готовността на алианса през есента на 2026 г.

Тази седмица директорът на ЦРУ Джон Ратклиф посети Москва за първи път от началото на войната. Според една от версиите той е предупредил Кремъл да не атакува държави от НАТО.

Полският премиер Доналд Туск заяви, че вижда признаци на подготовка за ескалация. Той определи следващите седем до осем месеца като критични за европейската сигурност.

Германският „Билд“ и британският „Телеграф“ описаха сходни сценарии. Те включват открита военна агресия, саботажи, кибератаки и действия чрез подставени групи.

Сценариите на „Билд“

Един от разглежданите варианти е атака срещу подводната инфраструктура. Специализирани руски подразделения могат да атакуват кабели, тръбопроводи и офшорни съоръжения.

Подобен саботаж би нарушил комуникациите, енергийните доставки и търговията. Установяването на извършителя обаче би било трудно.

Друг сценарий носи името „Нарва“. В естонския град могат да се появят въоръжени групи без отличителни знаци. Те биха провокирали безредици и сепаратистки настроения.

Кремъл би могъл да отрича участие. Сценарият напомня операцията, довела до анексирането на Крим през 2014 г.

Сред възможните цели са Готланд и Оландските острови. Контролът над Готланд би застрашил важен транспортен център в Балтийско море.

Русия може да се опита да разположи там противовъздушни и противокорабни системи. Това би затруднило придвижването на сили на НАТО към балтийските държави.

Друг рисков район е архипелагът Свалбард. Той е под норвежки суверенитет, но има специален статут по международен договор.

Русия разполага със селище в архипелага и извършва икономическа дейност там. Според експертните оценки Кремъл може да предизвика криза около тълкуването на договора.

Най-уязвимата сухопътна зона е Сувалкската ивица. Тя свързва Полша и Литва, а от двете ѝ страни се намират Беларус и Калининградска област.

Бърза операция би могла да прекъсне връзката между балтийските държави и останалата част от Европейския съюз.

Сценариите на „Телеграф“

Британският вестник разглежда „Кримски сценарий“. Руски агенти под прикритие могат да организират протести в Нарва или латвийския Даугавпилс.

Те биха използвали твърдения за преследване на руското малцинство. След това войници без обозначения могат да преминат границата и да поемат контрола над ключови градове.

Източници, цитирани от Bloomberg, посочват и други възможности. Те включват кибератаки, действия на неидентифицирани въоръжени групи и ограничено нахлуване в източния фланг на НАТО.

„Телеграф“ определя пряката атака срещу съседна държава като най-лошия и най-малко вероятен сценарий. Той включва едновременно действие от Беларус и Калининградска област.

Вариантът предвижда отрязване на Сувалкската ивица и десант на Готланд. Така балтийските държави биха останали изолирани по суша и въздух.

Експертът по Русия Марк Галеоти казва: „Ако руските войски преминат границата с Естония, всички знаят какво да правят.“

По-малки провокации могат да използват несигурността. Сред тях е „аварийно кацане“ на руски хеликоптер близо до Калининград.

Друг вариант е операция под фалшив флаг с използване на пленени украински дронове. Целта би била да се създаде впечатление за украински удар срещу Русия.

Европейски държави остават уязвими и за саботажи срещу транспортна и промишлена инфраструктура. „Телеграф“ предупреждава, че подобни действия могат да причинят жертви и да наложат по-твърд отговор.

Кибератаките също могат да нарушат работата на здравни системи, фондови пазари и летища. Те обаче трудно се доказват и не дават ясен отговор за мащаба на ответните мерки.

Сам Грийн, професор по руска политика в Кингс Колидж Лондон, предупреждава: „Изведнъж се появява нужда от отговор, далеч по-решителен от този, който сме виждали преди и ще се получи ескалация, която нито една от страните не иска“.

Подобни оценки показват колко разнообразни могат да бъдат хибридните и военните сценарии. Повече анализи по темата има в материала „Как Путин готви война в Европа“. За последните случаи с дронове вижте и „Месец на „дронов смут“ в Европа. Какво показа той?“.