„Ню Йорк Таймс“: Целта на Путин за 2026 г. е била разпадането на НАТО и ЕС през Молдова
Според „Ню Йорк Таймс“ Владимир Путин е поставил разпадането на НАТО и ЕС сред целите си за 2026 г. Молдова е ключова част от този план.
В края на 2025 г. Владимир Путин е събрал военните си командири на брифинг. Според „Ню Йорк Таймс“ той е поставил цел за 2026 г. Изданието се позовава на служители от двете страни, запознати със срещата.
Основната цел според източниците е „разпадането на НАТО и ЕС отвътре“. Молдова заема ключово място в плановете на Кремъл. Западни разузнавателни служители посочват Украйна като първи приоритет. Установяването на контрол над Молдова е второ в списъка.
Междувременно Владимир Путин публично е критикувал европейските лидери. Това е станало по време на разширено заседание на съвета на Министерството на отбраната. Той ги е обвинил, че повишават напрежението около предполагаема руска атака.
„Многократно съм казвал: това е лъжа, глупости, чисти глупости за някаква въображаема руска заплаха за европейските страни“
СвързаноКак Путин обмисля да разруши НАТО и ЕС: сценариите на германския „Билд“ и британския „Телеграф“
Според източниците на „Ню Йорк Таймс“ Молдова може да стане трамплин за нова руска агресия. Тя може да бъде насочена срещу Украйна и Запада. Путин все още се надява да завземе територия в Южна Украйна.
Така Русия би могла да създаде сухопътен коридор между собствената си територия и Молдова. Източниците определят страната като важна част от тази стратегия.
Русия се е опитала да повлияе на парламентарните избори в Молдова. Вотът се е състоял на 28 септември 2025 г. Според материала са използвани кибератаки, дезинформация и купуване на гласове.
Молдовски свещеници също са били вербувани за кампанията на Кремъл. Те са пътували до Русия и са получавали дебитни карти на „ПРОМСВЯЗБАНК“. След завръщането си в Молдова са получили по хиляда долара.
Сред задачите им било да убеждават енориашите да отхвърлят референдума за членство в Европейския съюз. Те е трябвало да се противопоставят и на прозападната политика. Тогава изборите са били определени като „исторически“.
Бъдещата европейска интеграция на Молдова до голяма степен е зависела от изборните резултати. Подробности за тогавашната политическа ситуация са описани в материала за Молдова между руското влияние и европейския път.
През лятото на 2025 г. в Сърбия е организиран тренировъчен лагер. Повечето участници са били молдовски граждани. Те са се обучавали да боравят с огнестрелни оръжия и да пробиват полицейски кордони.
Участниците са се обучавали и да палят сгради. За три- или четиридневния курс са им били платени по 400 долара. Инструкторите са били офицери, свързани с руското военно разузнаване.
Според западни разузнавателни служители целта е била подготовка на бойци. Те трябвало да се намесват в изборния процес. Подобни лагери са били организирани в Босна и близо до Москва.
Молдовските прокурори са заявили, че в тях са участвали над 100 млади молдовски граждани. Те са изучавали подготовка и използване на запалителни устройства. Обучението е включвало и импровизирани взривни устройства.
Участниците са се обучавали да управляват дронове със специални приставки. Приставките били предназначени за взривни вещества или палежи, според материала.
Станислав Секриеру е президентски съветник на Молдова по националната сигурност и отбрана. Той твърди, че Русия иска да използва страната като трамплин.
„като трамплин за враждебни действия срещу Украйна, както и срещу Европейския съюз като негов основен донор в областта на отбраната и финансите“
Станислав Секриеру добавя, че Русия е отделила безпрецедентни ресурси за тези цели. Според „Ню Йорк Таймс“ молдовските власти са били подготвени за намесата.
Няколко седмици преди гласуването полицията е нахлула в стотици домове. Органите на реда са задържали хора, обучавани в тренировъчните лагери. Молдовски киберспециалисти са отблъснали хакерски атаки.
Западни съюзници са подкрепили молдовските специалисти по киберсигурност. Партията на Мая Санду е запазила парламентарното си мнозинство на изборите.
„Спечелихме битката. Но не спечелихме войната“
Това е заявил Михай Лупашку, директор на Молдовската агенция за киберсигурност. Анализ за опасенията от руски плацдарм и нов фронт е публикуван в материала за страховете около вота в Молдова.
