Американското разузнаване предупреждава: Путин може да провокира НАТО с ограничена атака тази есен
Американско разузнаване предупреждава, че Путин може да провери готовността на НАТО за колективна отбрана с ограничена атака срещу съюзническа държава между есента на 2026 и 2029 г.
Владимир Путин Снимка: Пресслужба на Кремъл
Американското разузнаване е отправило сериозни предупреждения, че руският президент Владимир Путин може да провокира държава членка на НАТО с ограничена военна атака още тази есен, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“.
Според изданието последната оценка на американските разузнавателни служби представлява промяна спрямо предишните анализи, според които вероятността Русия да нападне съюзник от НАТО се смяташе за малка. Досега във Вашингтон се приемаше, че основните руски военни усилия са съсредоточени върху войната в Украйна.
Новите предупреждения обаче съвпадат с редица оценки, направени през последните месеци от европейски представители. Американските аналитици според WSJ смятат, че вероятността за пряко сухопътно нахлуване е ниска, макар и да може да нараства с времето.
Според WSJ разглежданият от американското разузнаване времеви прозорец за евентуален руски ход е от есента на 2026 година до 2029 година. Възможните сценарии варират от мащабна кибератака и действия на неидентифицирани въоръжени групи до ограничено навлизане на руски войски на източния фланг на НАТО.
Оценката идва на фона на нарастващи опасения в Европа, че Русия може да използва операции под чужд флаг, включително атаки с украински дронове срещу критична инфраструктура в Балтийския регион. Серия от инциденти с дронове и нарушения на въздушното пространство в Литва, Латвия и Естония през последните месеци повишиха напрежението в региона, което вече беше определено като „месец на дронов смут“ в Европа.
На 6 август литовският министър на отбраната Роберт Каунас заяви пред радио LRT, че Кремъл се нуждае от нова ескалация и нова победа, а Балтийският регион и Полша са най-близките потенциални цели. Той се позова на нова разузнавателна информация.
На 5 август неидентифициран FPV дрон се сблъска с украински товарен самолет на летището в Лайпциг, Германия. Германският вътрешен министър Александер Добринт определи случилото се като „сценарий на хибридна атака“. Той не посочи Русия като извършител, но подчерта, че Кремъл от години води хибридна война, насочена към дестабилизиране на европейски държави.
Позовавайки се на неназовани американски представители, WSJ отбелязва, че последните украински удари по руска енергийна инфраструктура и ограничените руски успехи на бойното поле могат да подтикнат Путин да потърси победа срещу НАТО. Най-вероятната цел би бил източният фланг на Алианса, където Москва може да се опита да провери готовността на НАТО да приложи член 5 от Северноатлантическия договор – клаузата за колективна отбрана.
Още през юни началникът на германската армия генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг предупреди, че Русия може да придобие необходимите способности за атака срещу държави от НАТО в рамките на следващите три години. Тези опасения засилят дискусиите за необходимостта Европа да бъде подготвена, като външният министър на Полша предупреди, че континентът трябва да е готов за руски удар дълбоко в територията си.
Новият разузнавателен доклад се появява в момент, когато САЩ изпитват недостиг на ключови боеприпаси заради продължаващия конфликт с Иран. Според изданието запасите от някои системи за противоракетна отбрана, включително ракети за системите „Пейтриът“ и THAAD, са на ниски нива.
На този фон американският президент Доналд Тръмп заяви на 6 август, че САЩ „също се нуждаят от ракети“, след като украинският президент Володимир Зеленски отново поиска допълнителна военна помощ. Зеленски съобщи на 5 август, че доставките на ракети за противовъздушна отбрана от съюзниците към Украйна са намалели с две трети през първата половина на тази година.
Възползвайки се от отслабената украинска противовъздушна отбрана, руските сили засилиха ударите срещу Киев. При ракетни и дронови атаки край украинската столица на 5 август загинаха 17 души, а десетки бяха ранени. Украинските военновъздушни сили съобщиха, че Русия е изстреляла 24 балистични и четири хиперзвукови ракети, както и 115 дрона тип „Шахед“. По данни на украинската страна нито една от ракетите не е била прехваната, предава БГНЕС.
