Как архимандрит Никанор се опита да въвлече Ватикана в схема за избор на патриарх

Запис от телефонен разговор разкрива как архимандрит Никанор със светското име Христо Мишков се е опитал да въвлече Ватикана в безпрецедентна схема за влияние върху избора за патриарх на Българската православна църква. Игуменът на Гигинския манастир е лобирал пред представител на Римската курия в полза на Русенския митрополит Наум, като същевременно е злословил срещу други владици и е намесвал политици в църковните процеси.

Скандалният разговор се е състоял през втората половина на март 2024 г., след смъртта на патриарх Неофит. Инициативата за контакта изцяло е била на страна на Никанор, който през по-голямата част от времето монологизира пред католическия свещеник. Събеседникът му е бивш мисионер в България, който разбира и говори отлично български език. Представителят на Ватикана очевидно е бил изненадан и неудобно позициониран от предложенията на българския архимандрит, като на моменти не е знаел как да отклони предложението.

Схемата на Никанор е била насочена към влияние върху Пловдивския митрополит Николай. Според логиката на Мишков, ако Григорий Врачански бъде избран за патриарх, това би означавало Николай Пловдивски да управлява и Софийската епархия, а реално и цялата Църква. Затова архимандритът предлага католическият представител да посети Пловдив след Великден и да занесе подаръци от папата на владиката Николай, за да го склони да подкрепи Наум Русенски.

В разговора Никанор откровено обяснява мотивацията си: Наум отговаря най-добре на политиката на Ватикана и е близък до Вселенската патриаршия. Той определя себе си като стратег в щаба, който казва какво трябва да стане.

Аз съм само в щаба стратег. Казвам к’во трябва да стане.

Следващият ход в схемата предвиждал натиск върху Николай Пловдивски чрез политическите фактори в държавата. Никанор категорично посочва Бойко Борисов и Делян Пеевски като хората, които могат да упражнят влияние. Когато католическият свещеник разбира за тази идея, той емоционално възклицава:

О, Боже мой, Пеевски. Господи Боже!

Никанор обаче не се отказва и продължава да настоява, че Ватиканът трябва да действа чрез нунция в България. Той упорито обяснява, че Борисов трябва да убеди Николай да подкрепи Наум, като това би донесло радост в Негово Светейшество папата.

Същевременно архимандритът си позволява недопустими квалификации спрямо други митрополити. За Григорий Врачански той заявява пред чуждия представител, че няма да направи нищо, защото бил подвластен на Николай Пловдивски. Никанор дори подхвърля обвинения за гейпартита в манастир по време на игуменството на Григорий, вероятно намеквайки за скандала от есента на 2013 г. с Троянския манастир.

Този няма нищо да направи – нито с Ватикана, нито с украинците, нито с нищо. Този е инертен… Там при него, той беше игумен, в манастира му правят, разбираш ли, гейпартита и всичко.

Хората, за които Никанор говори в разговора, всъщност нямат нищо общо с инициативата му. Русенският владика Наум вероятно не е бил наясно с машинациите на архимандрита, въпреки че Мишков твърди за близки отношения. Анализаторите предполагат, че чрез този план Никанор се е надявал при евентуално избиране на Наум да получи повече властови функции в Софийската митрополия и БПЦ като цяло.

Схемата на Никанор претърпява пълен провал. На 20 юни 2024 г. Светият синод определя тримата кандидати за патриарх: Врачанският митрополит Григорий, Видинският митрополит Даниил и Ловчанският митрополит Гавриил. При гласуването Наум Русенски получава нула гласа от митрополитите.

Вестник „24 часа“ се свързва с католическия свещеник, който потвърждава автентичността на разговора. Тъй като представителят на Ватикана няма вина и не се е поддал на интригата, изданието спестява името му.

Самият Никанор категорично отрича. На въпроса имало ли е такъв разговор, той отговаря отрицателно и добавя:

Не знам за кого говорите, мисля, че ме бъркате с някого. Усещам, че искате да ми напълните джоба с парички. Хубаво звучи. Нещо друго?

След което прекъсва разговора. В момента срещу Никанор се води църковно-наказателно дело за уронване на престижа на църквата и финансови злоупотреби, което прави скандалните му действия част от по-широк модел на поведение, подробно описан в предходни публикации. Записът ясно показва опит за намеса на чужд религиоз фактор във вътрешните процеси на Българската православна църква и хвърля светлина върху методите, които Никанор е готов да използва за постигане на лични цели.