Как Путин готви война в Европа

Страховете, че руският президент Владимир Путин може да атакува Европа, продължават да нарастват. Изненадващото посещение на шефа на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва допълнително засили тревогите.

Ратклиф посети Москва на 25 август 2026 г. за срещи с руски официални лица. Това беше първото известно посещение на американски шеф на разузнавателна агенция там от ноември 2021 г.

Той кацна край Москва във вторник с американски военен самолет Boeing C-17A Globemaster III. Полетът започнал от база „Андрюс“ край Кемп Спрингс.

Това е базата на президентския самолет на САЩ „Еър Форс Уан“. Ратклиф първоначално кацнал в Латвия, а след това продължил към Москва.

Първите сведения за кацането не уточняваха причината за визитата. Руски представители заявиха, че не знаят защо самолетът се намира там.

Според информацията в изходния материал Ратклиф е пристигнал с предупреждение към Кремъл. Той настоял Русия да не използва ядрено оръжие в Украйна.

Предупреждението включвало и призив Москва да не напада западните съюзници на Киев.

„Просто не го правете“

Това бил съветът на Ратклиф, след като американското разузнаване получило данни за възможни подобни атаки.

Посещението се случи на фона на твърдения, че руската кампания в Украйна отново е в застой. След визитата Кремъл даде знак, че не търси мир със Запада.

Оттам заявиха, че „Украйна определено губи войната“. Кремъл посочи също, че е рано да се говори за преодоляване на кризата със САЩ.

НАТО съобщава за скорошни нарушения на въздушното пространство в Полша и Румъния. Алиансът свързва тези инциденти с последните случаи с дронове.

Съюзниците заявиха, че Русия носи пълна отговорност за нарушенията. Румънското министерство съобщи за най-малко 23 нарушения от руски дронове до 17 август 2026 г.

Според същите данни четири руски дрона са били свалени в румънското въздушно пространство. Дронове или техни фрагменти били откривани на румънска територия 27 пъти.

Събитията се развиват в напрегнат момент за източния фланг на НАТО. През последните месеци руски дронове многократно тестват отбраната на Алианса.

Тази тенденция е част от по-широка картина на саботажи, кибератаки, дезинформация и заплахи. Москва е обвинявана, че води сенчеста война в Европа.

Ръководителката на британските разузнавателни служби Ан Кийст-Бътлър описа настоящата ситуация така:

„пространство между мира и войната“

Според нея руската дейност се простира „от морското дъно до киберпространството“.

В Германия през месеца бяха регистрирани няколко инцидента с дронове. Летището в Лайпциг временно спря полетите заради дрон с боеприпаси.

Той бил открит до украински самолет на летището. По-късно товарен самолет се сблъскал с малък неидентифициран обект.

На следващия ден дронове били забелязани над ключова военна база в Западна Германия.

Американски официални лица изразяват опасения, че Москва може да опита да завземе територия на НАТО за няколко седмици.

Възможните сценарии включват масирана кибератака, действия на въоръжени групи и нахлуване по източния фланг.

Още анализи за риска от ограничена атака срещу държава от Алианса можете да прочетете в материала „Американското разузнаване: Путин може да провокира страна от НАТО с ограничена атака есента“.

Руският опозиционер Гари Каспаров предупреди, че Путин може първо да тества НАТО в Балтийския регион.

Той посочи Естония, Латвия, Литва и Полша като възможни цели.

„Мисля, че шансовете за това нарастват. Путин се нуждае от победа, а тя не се случва в Украйна“

Според западни разузнавателни източници Русия е започнала нова вълна от атаки срещу европейски производители на отбранителна техника.

Твърди се, че Москва използва местни престъпници за извършване на саботажи. Официални представители смятат, че действията са планирани внимателно.

Целта била да не се стигне до задействане на член 5 от договора за НАТО. Това е клаузата за взаимна отбрана на Алианса.

Латвия задържа трима свои граждани по подозрение в умишлен палеж, свързан с завод за дронове в Естония. Случаят е част от описаната нова кампания срещу отбранителната индустрия.

В изходния материал се посочват и експлозии в оръжейни заводи в Италия и България. По-рано четирима души били задържани след пожар в чешки завод за дронове.

Една от обсъжданите теории предвижда опит за завземане на град или регион в Полша или Балтийските държави.

Тези страни имат рускоезични малцинства, които Москва използва в пропагандата си. Те се намират между Русия и руския ексклав Калининград.

Атлантическият съвет определя Балтийските държави като приоритетна цел за руска дезинформация и подривна дейност.

Финландия и Швеция също се разглеждат като потенциални руски мишени. Двете държави се присъединиха към НАТО след началото на войната в Украйна.

Въпреки рисковете пряка руска атака срещу Алианса би била сериозно предизвикателство за Москва. НАТО разполага с над три милиона действащи военнослужещи.

Алиансът има също хиляди самолети и над 1000 военни кораба. Това прави евентуалната конфронтация изключително рискова за Русия.