Как „Одисея“ на Кристофър Нолан раздели света и събра милиони

Морето е неспокойно. Вълните се забиват в корпуса на кораба. Одисей стои неподвижен срещу бурята. Камерата не бърза. Тя задържа погледа си върху героя. Шумът на водата постепенно заглушава виковете на воините. За някои това е една от най-впечатляващите сцени за годината. За други това е просто зрелище без емоция.

Новият епос на Кристофър Нолан „Одисея“ не остави никого безразличен. Продукцията провокира спорове за границите между мит и модерна интерпретация. Тя постави въпроси за художествената свобода и вярността към оригинала. Само за месец филмът събра рекордни приходи от 640 млн. долара.

Скандалната „Одисея“ на Кристофър Нолан раздели критици и публика по целия свят. Основната критика е насочена към актьорския състав. В лентата транссексуален актьор играе Ахил. Ролята на хубавата Елена е поверена на чернокожа актриса. Тези решения предизвикаха бурни диспути в социалните мрежи.

Емили Уилсън е преводач на „Одисея“ и преподавател по класически науки. Тя изрази остро несъгласие със сценария на продукцията.

“Бих се засрамила, ако напиша такъв сценарий”

Тя определя филма като произведение, което търси единствено ефектност. Според нея героите нямат убедителна мотивация за своите роли. Това отдалечава лентата от оригиналния епос на Омир. Уилсън смята, че художествената стойност е пожертвана в името на визуалното.

Илон Мъск също се включи в дискусията около филма. Той предложи използването на изкуствен интелект за нова версия.

“Изкуственият интелект Grok Imagine ще създаде исторически точен пълнометражен филм по “Одисея”, който напълно запазва художествената стойност на творбата на Омир“

Бизнесменът откликна на идеята да финансира друг проект. Той може да даде 100 млн. долара на Мел Гибсън за исторически достоверна версия. Мъск подкрепя създаването на филм, който следва стриктно класическия текст.

Изборът на актьори остава най-горещата тема за публиката. Лупита Нионго влиза в ролята на хубавата Елена. Тя е носителка на „Оскар“ за превъплъщението си в драмата „12 години в робство“. Актрисата защити своята героиня и визията на режисьора.

“Не можеш да изиграеш красотата. Това е митологична история. Подкрепям намерението и версията на Крис, която той разказва”

Тя вярва, че образът трябва да се разглежда отвъд физическото. Според нея красотата на Елена е символ, а не просто външност.

Политическият коментатор Мат Уолш обаче не е съгласен с този избор. Той критикува съответствието между актрисата и традиционния образ на Елена. Уолш атакува и участието на Елиът Пейдж в ролята на Синон. Според него идентичността на актьора не отговаря на образа на войн от древногръцкия свят. Потребители в Rotten Tomatoes също изразиха своето недоволство от атмосферата.

“Лентата потъва по тежестта на собствената си мрачност, изключително тежък и безнадежден, сякаш те притиска като олово”

Питър Брадшоу от The Guardian защити филма в своята рецензия. Той го определя като мащабна и амбициозна адаптация. Брадшоу смята, че Нолан търси универсални теми като човешката загуба. Звездният състав на продукцията успява да преплете древния епос с модерното кино. Режисьорът представя завръщането у дома по нов и въздействащ начин.

Българските експерти също се включиха в международния дебат. Критикът Борислав Гърдев нарече филма „величествено зрелище“. Режисьорът Виктор Божинов призова за повече толерантност към творческите усилия.

“Добре е, че Нолан създаде нещо, което всички да коментират, от което да се вдъхновяват, критикуват и обругават! Киното съществува благодарение на емоциите и страстите, които създава”

Божинов подчерта, че зрителят също трябва да направи крачка към филма. Той вярва, че смислените разговори за киното тепърва предстоят. Според него е тъжно да се пренебрегват усилията на интелигентни хора.

“Не е задължително само филмът да направи крачката към теб. Понякога и зрителят трябва да направи своята. Един филм не може да угоди на всички и затова са нужни малко толерантност, усилие и дори компромис, ако егото е толкова мощно.Разбира се, всеки има право да мисли и да говори каквото смята за правилно. Но е тъжно, когато с лека ръка се пренебрегват усилия, които други хора оценяват точно по обратния начин. При това умни, интелигентни и ценни хора, а не някакви ахмаци. Нека не отричаме правото на другите да харесват това, което ние не харесваме. Мисля, че смислените разговори за това как говорим и как коментираме киното тепърва предстоят.”

Силата на „Одисея“ е в нейната способност да провокира. Тя не предлага единствен исторически прочит на събитията. Филмът кара хората да спорят хиляди години след Омир. Одисей отново прекоси морето между различните възприятия за легендата в наши дни. Продукцията доказа, че древните митове все още вълнуват съвременното общество.