Легендарни космонавти разкриват истината за смъртта на Юрий Гагарин

Българският космонавт Красимир Стоянов споделя уникални разкрития за гибелта на Юрий Гагарин. Тези факти произлизат директно от неговия ментор Алексей Леонов. Леонов е първият човек, дръзнал да излезе в открития Космос. Той е бил най-близкият приятел на Гагарин и свидетел на събитията от 27 март 1968 година.

Красимир Стоянов е роден във Варна през 1961 година. Той завършва Военновъздушното училище в Долна Митрополия и лети на изтребители. През 1986 година Стоянов решава да се включи в подбора за втори български космонавт. Процесът е изключително тежък и преминава през безмилостни медицински прегледи. Специалистите от „Главкосмос“ избират само най-издръжливите кандидати. В крайна сметка Стоянов и Александър Александров заминават за Звездното градче.

В Центъра за подготовка обучението се води от легендарния Алексей Леонов. Стоянов описва Леонов като изключителна фигура, която помага на младите пилоти. Леонов споделя драматични моменти от собствената си мисия с „Възход 2“. Тогава неговият скафандър се надува неочаквано във вакуума. Той успява да се върне в кораба само чрез рисковано изпускане на кислород.

Бях млад и не очаквах такова съдействие от фигура от такъв ранг. Беше фантастично и красиво. Съдбата ми даде благословията да работя с първия отряд съветски покорители на Космоса.

Основната мистерия обаче остава катастрофата на Юрий Гагарин. Леонов разкрива пред Стоянов, че в официалното разследване са подправени ключови секунди от рапорта. Леонов собственоръчно вписва интервал от 3 секунди между взрива и свръхзвука. По-късно той открива, че в документите цифрата е променена на 30 секунди. Тази манипулация цели да скрие присъствието на друг самолет в района.

Според разсекретените данни неоторизиран изтребител Су-15 е преминал фатално близо до самолета на Гагарин. Машината е прелетяла на разстояние от едва 10-15 метра със свръхзвукова скорост. Струята от мощния двигател е преобърнала учебния МиГ-15 на Гагарин и Владимир Серьогин. Пилотите попадат в невидима въздушна въртележка в тясна ивица между облаците.

Еднозначна причина за смъртта стана пилотът, който се е спуснал на 400 метра под облак, включил е камерата за последващо изгаряне и е продължил напред, незабелязвайки Гагарин. Това е бил самолет Су-15, той е минал на разстояние 10-15 метра със скоростта на звука, а струята е преобърнала самолета на Гагарин.

В деня на полета е имало и лоши предзнаменования. Гагарин забравя документите си и настоява да се върне за тях, въпреки че всички го познават. При последвалата катастрофа на екипажа не достигат само 100-120 метра височина, за да овладеят самолета. Серьогин и Гагарин се борят до последно да спасят машината, губейки ценно време за катапултиране.

Космонавтиката често поставя пилотите пред невъзможни избори. Красимир Стоянов припомня инфарктната мисия на Георги Иванов и Николай Рукавишников. Техният двигател отказва на 3 километра от орбиталната станция. Те трябва да избират между бавно задушаване в орбита или опасно балистично спускане. При завръщането им претоварването достига критичните 11 единици.

Нормално.

Това е краткият отговор на Георги Иванов след успешното приземяване. Стоянов подчертава, че хладнокръвието е резултат от хиляди часове тренировки. Всеки сценарий в Космоса се проиграва многократно на Земята. Това подготвя екипажите за непредсказуемите тайните на Космоса.

Александър Александров си отива на 10 юли 2026 година, оставяйки ярка следа в българската история. Стоянов си спомня техния общ поздрав преди старта: „По-нависоко и по-леко!“. Той вярва, че ако политическите лидери видят Земята от орбита, светът би бил по-мирен. Горе няма нации и граници, а само една крехка и красива планета.