Как да видим Италия през очите на Одисей и Кристофър Нолан
Филмът „Одисея“ на Кристофър Нолан превръща Сицилия и италианските острови в нова карта на пътешествията по следите на Одисей.
Одисей не оставя следи само в Гърция. Неговият път преминава и през Италия. Той пресича скалите на Егадските и Еолийските острови. Стига до нос Чирчео и Месинския проток. Според традицията там дебнат Сцила и Харибда.
Филмът „Одисея“ превръща Италия в център на нова туристическа карта. Продукцията на носителя на „Оскар“ Кристофър Нолан е заснета в шест държави. Италия обаче заема специално място в неговата визуална концепция. Природата изглежда дива, сурова и почти недокосната.
Много от местата, свързани с Одисей, не произлизат единствено от поетичното въображение. Още в Античността гръцки и римски географи търсят реалните маршрути на героя. Така Западното Средиземноморие постепенно се превръща в карта на „Одисея“.
Една от най-известните спирки е нос Чирчео. Той се намира на около 90 километра южно от Рим. Днес носът е национален парк с плажове, гори и варовикови скали. Те се издигат над Тиренско море.
В древността мнозина свързват нос Чирчео с остров Еея. Според тази традиция там живее магьосницата Цирцея. Омир я описва като пленителна жена с прекрасни коси и омайващ глас. Тя посреща странниците с храна и вино. После ги превръща в прасета с магическия си жезъл.
Само Одисей устоява на магията. Бог Хермес му подарява чудодейна билка. Цирцея се влюбва в героя и връща човешкия образ на спътниците му. Двамата живеят заедно повече от година.
Нолан прави смела интерпретация на образа. Цирцея, изиграна от Саманта Мортън, не е класическа съблазнителка. Режисьорът изгражда персонаж, чиято сила идва от мистерията. Около нос Чирчео не са снимани сцени. Мястото обаче остава важно за почитателите на легендата.
Фавиняна се превръща в Итака за филмовата вселена на Нолан. Малкият остров се намира в Егадския архипелаг, западно от Сицилия. Варовиковите скали и кристалните заливи създават усещане за древен свят. Съвременните постройки са малко. Хоризонтът изглежда почти непроменен от хилядолетия.
Фавиняна е използван за представянето на Итака във филма. Нолан избира острова, защото той отговаря на представата му за Омировия свят. В продължение на три седмици през пролетта на 2025 година островът става снимачна площадка.
По улиците се движат камиони с техника. В пристанището акостират 12 специално построени древногръцки кораба. Десетки местни жители участват като статисти. Най-впечатляваща е крепостта „Санта Катерина“, издигаща се на 314 метра над морето.
До крепостта се стига само пеша. Стръмната камениста пътека впечатлява екипа. Когато сценографката Рут де Йонг вижда панорамата, всички възкликват: „Това е Итака“.
„Това е Итака“.
Робърт Патинсън разказва за ежедневното изкачване до крепостта. Актьорите вървят близо 45 минути, облечени в тежки костюми и сандали. Мат Деймън определя снимките като едни от най-изтощителните в продукцията. Така актьорите усещат умората на героя след 20-годишното му отсъствие.
Крепостта играе ролята на двореца на Одисей. Вътрешните помещения са пресъздадени по-късно в калифорнийски студия. Декораторите копират каменните стени и архитектурните детайли. Други сцени са заснети край Кала Ротонда и островчето Превето.
Еолийските острови добавят вулканична атмосфера към митичния свят на филма. Липари, Вулкано и Базилуцо са сред използваните снимачни локации. Архипелагът се намира северно от Сицилия. Черните скали, кратерите и необикновените форми напомнят пейзаж от легенда.
Според античната традиция именно там живее Еол, господарят на ветровете. Той подарява на Одисей мех с опасните ветрове. Така героят трябва да достигне безопасно до Итака.
През април и май 2025 година екипът пристига на Липари. Снимачната база е разположена в пристанището Пинятаро. Нолан избира скалите Пиетра Лунга и Пиетра Меналда за „блуждаещите скали“. Пиетра дел Баньо служи за сцените със сирените.
Вулкано и Базилуцо допълват визуалната митология. Природата не служи само за фон. Тя се превръща в самостоятелен герой. Този подход отличава филма от буквалната екранизация на Омировия текст.
Пътуването продължава към Месинския проток. Там традицията поставя Сцила и Харибда. Харибда поглъща водите и създава смъртоносни водовъртежи. Сцила напада моряците от другата страна на прохода.
Нолан не снима в протока. Включването му обаче показва значението на Италия за географията на мита. Киното вече превръща тези места в маршрути за пътешествия.
Фавиняна използва международното внимание като туристическа реклама. Местни оператори разработват маршрути до крепостта „Санта Катерина“. Те включват Кала Ротонда и старото пристанище. Островът се представя като природен рай и място, където Холивуд среща древния мит.
На Еолийските острови реакциите са по-противоречиви. Местни представители и опозиционни политици смятат, че архипелагът не е използвал достатъчно възможността. За сравнение, Фавиняна активно комуникира снимачния период.
Пътешествието по следите на Одисей може да продължи и към остров Итака. Така зрителят вижда разликата между литературната родина и кинообраза на Нолан. Италия предлага не копие на мита, а негова нова, осезаема география.
За филма и реакциите около него разказва и материалът как „Одисея“ се превърна в обсъждано заглавие. Между легендата и съвременното кино Италия заема ролята на естествен декор. В този пейзаж Одисей изглежда едновременно древен и близък.
