Експерти: „Одисея“ на Нолан създава нова туристическа карта на древния свят

Филмът „Одисея“ на Кристофър Нолан може да промени начина, по който публиката възприема Омир. Той влияе и върху представите за географията на древното Средиземноморие. Това заявиха гръцки филмови изследователи пред turkiyetoday.

Според тях филмът не е само адаптация на античен текст. Той променя културната и историческата памет. Екранният разказ може да насочи интереса към места, свързани с Омир, Троя и пътуванията на Одисей.

Филмовите изследователи определят „Одисея“ като възможен културен посредник към оригиналната поема. Част от зрителите може да приемат филма като единствената версия на произведението, която познават. Други обаче са посегнали към оригиналния текст за първи път.

Елефтерия Танули, професор по филмова теория в Аристотеловия университет в Солун, подчертава значението на този процес.

„Успехът на филма на Нолан е толкова безпрецедентен, че не само потвърди огромното влияние на киното върху културната и историческата памет, но и даде втори живот на Омировата поема“

Танули смята, че филмът може да създаде нови географски координати за съвременната версия на „Одисея“. Интересът към дестинации в Гърция, Италия и други страни може да промени представите за маршрута на героя.

Тя предупреждава обаче, че тази нова карта не трябва да се приема като безспорна историческа география. Необходимо е ясно разграничение между митологията и историята. Освен това разказите за миналото постоянно се променят.

Италианското Министерство на туризма определя кинотуризма като политически приоритет. Властите признават, че все още няма достатъчно данни за конкретния ефект на „Одисея“ върху туристическите потоци.

Въпреки това кинотуризмът има значителен мащаб в Италия. Според JFC Tourism & Management филмите и сериалите генерират около 600 милиона евро годишно. Те водят до приблизително 1,3 милиона нощувки и над 11 милиона еднодневни посещения.

Италианският доклад за винения и кулинарния туризъм посочва допълнителен ефект. 29% от италианските туристи са повлияни от аудиовизуално съдържание при избора на дестинация. Делът е с четири процентни пункта по-висок спрямо 2024 година.

Италианските власти вече използват израза „ефект на Нолан“. С него те описват превръщането на снимачни площадки в туристически дестинации. Според първоначални оценки остров Фавиняна може да привлече туристи, генериращи около 287 милиона долара за три години.

В по-дългосрочен план приходите от този интерес могат да надхвърлят 500 милиона долара. Фавиняна вече е отчела 7% ръст на туристическите престои през 2025 година. За сравнение, сериалът „Белият лотос“ е генерирал около 138 милиона евро туристическа икономическа активност в Таормина.

Италианският министър на туризма Джанмарко Маци определя кинотуризма като инструмент за популяризиране на културното наследство. Според него той може да насочва посетители и към по-слабо посещавани места.

Темата за адаптацията също остава важна. Бети Какламани́ду, доцент по история и теория на киното и телевизията, поставя под въпрос верността към оригинала. Тя е заместник-ръководител на Филмовото училище към Аристотеловия университет.

„На първо място – вярност към какво? Към местоположението, обстановката, героите или към прословутия „дух“ на произведението?“

Какламани́ду разглежда всяка адаптация като самостоятелно произведение. Според нея разказът и спецификата на медията оформят крайния резултат. Тя определя адаптациите като „културни посредници“ между съвременната публика и произведенията от миналото.

Повече за туристическия контекст на филма можете да прочетете в материала Как да видим Италия през очите на Одисей и Кристофър Нолан.

Нарастващият интерес връща Троя във фокуса на вниманието. Древният град се намира на територията на днешна Турция. Оттам започва завръщането на Одисей след Троянската война.

В западната част на Турция интересът към Омир се усеща най-силно около Измир. Древна Смирна и околностите отдавна се свързват с поета. Местните жители наричат района около Борнова „Долината на Омир“.

Туристи посещават и пещера, за която местната традиция твърди, че Омир е създал поемите си там. Археологът Мехмет Акиф Ердем посочва монети с образа на Омир. Те са открити в древна Смирна.

Книжарят Мустафа Кочийит заявява, че интересът към Омир е нараснал. Продажбите на „Одисея“ в книжарницата му също са се увеличили.

Кметът на Борнова Омер Ески разглежда наследството на Омир като въпрос на културно съхранение.

„Съхраняването на наследството на Омир е дълг, който дължим на човечеството. Той е един от основоположниците на литературата“

Изследователите предупреждават да не се смесват античната география и днешните политически граници. Според Танули съвременните разкази за миналото винаги се оформят от нуждите на настоящето.